Записки под възглавката

Развръзките накрая понякога ни застигат неочаквано...
Помня ситуацията преди 22 години...
Всичко се надживява, но е нужно време...
В годините без големи усилия се преборихме за приятелството...
Единствения въпрос, който мъчи е Защо пак, Защо по Този начин, Защо на мен...
И последната Страница е затворена...
Тази книга е прочетена...
Вероятно обичта ще остане завинаги, но тази книга няма да бъде отворена за препрочитане никога!
Прах ще я покрие, огън ще я обвие, а вятърът ще разнесе димът от кладата в четирите посоки на света...
Спомен и Забрава...
Зад стените на отредената материална обвивка...
И крачки само... в реалността...

Писмо до Вселената

Продължаваш да търсиш... Защо? Какво? Цифрата вече касае единствено и само мен... Моята съдба... Там теб те няма... Нещо умря в онези ужасни думи... Помня как плаках... И се чудех кое задвижи механизма, за да се стигне до този ужасен резултат... Аз просто обичах... Знам, че в настоящият момент изпитвам неприязън и отвращение към онази жена... А искам да се отърся от това ужасно чувство... защото то измъчва единствено и само мен... Защо се намеси? Защо го направи по този изключително долен и брутален начин? Вероятно много искаше да те има?... Стихчета, коментари... лични съобщения... А ти - защо избра да и се споделиш... Защо реши, че точно там ще бъдеш разбран?... Тя не притежава нито духовния, нито физическия капацитет за нещо такова... Малка смешна жена. Направила едно единствено добро нещо в моя свят. То, обаче, не е достатъчно за да я уважавам. Да съм благодарна - да. Но уважение.... Тя не го заслужава... Мислех, че имаш повече от общата ни невидима сила и можеш да разпознаеш лъжеидолите. Тя пише неща, които не разбира. Опитва се по този начин да блесни в очите на света. В собствените си очи. Преследва мъже, защото други ги имат. Други имат обичта им. Иска да я има тя. Защото се смята за по-добра от всички останали. Смята се за красива. Мъжете много я били харесвали. Това ми написа в едно писмо! Точно по тази причина се вклини помежду ни. Защото имахме нещо хубаво. Нещо витално и над нещата. Ти и позволи да принизи всичко. Позволи и да продължи да ме наранява и обижда с неуместните си коментари под песните ти... Защо? Кому е нужна тази толерантност?... На теб ли? На Бог ли? На нея ли?... На мен ли?... Днес си карах по пътя и изневиделица си спомних едни от думите ти, които тогава ме срязаха буквално през сърцето на две.... Гледах в монитора като втрещена през мъглата от сълзи! Ето за това говоря : "Също проникването в чужди мейли и компютри остава неразбираемо за мен. Всеки може да го направи, но малко хора го правят. Всеки може също да краде, незащитени места има доста, но малко хора го правят, даже и да могат." Кой те накара да смяташ и мислиш, че крада и прониквам в чужди мейли и компютри?? Тя ли? Така ли ти обясни, че съм получила информацията за личните ви разговори? И ти и повярва... Очевидно... Браво на тебе... Държа да знаеш, че тя е човека, който тръгна да ми доказва колко долен си ти и с това предизвика откровеното ми отвращение... Сега, на този етап ми е ясно, че единствената и цел е била да те отдалечи от мен и необезпокоявана да си играе на Голяма привлекателна жена... в твоите очи... Защото за разлика от мен тя пренася контактите в интернет в реалното легло... При мен това не се случва никога... Обичам разговорите с хората, с които ме сблъсква виртуала... Флиртувала съм... Споделяла съм ти го... Онова, което толкова те ядоса преди време.... а то просто се е случило, защото така е трябвало да стане... това е бил начина да ти споделя какво изпитвам.... за съжаление, като това стане достояние на трети човек.... който беше просто буфер (слушателя в Моята огнена приказка за теб)... Обичам обменените мисли... Обичам приятелствата (с жени, с мъже)... Но мога да бъда единствено мечтана.... Не и докосната... Но тя дори и това не можа да ми прости, че имам с теб... Един вълшебен свят в който на теб ти харесваше... Проблема беше, че тя нямаше такъв с прехваления си художник... А уж беше кармично свързана с него?... Когато си кармично свързан с някой не го нараняваш, не плетеш интриги, не се държиш низко и долно, само и само да го вкараш в леглото си и да преживееш единия секс... А на нея Това И беше големия проблем - че не била правила секс с въпросния "убавец"... Сподели ли ти, че ме накара преди време да напиша един стих и тя му го изпрати - на художника и го представи за свой?... Дори незнам защо го поиска от мен, но аз го направих - подарих и стиха и я оставих да прави с него каквото иска... Надявах се, това да помогне на отношенията И с него... А като благодарност получих интригата, с твое участие... Когато си кармично свързан с някой си щастлив най-вече от мисълта, че другия Го Има в тоя свят... Нещо да ти прави впечатление за разликата с нашата история?? За мен никога не е било първостепенно и определящо някакво физическо животинско случване помежду ни.... Никога... Нито, когато се появи в моя свят и ме направи толкова щастлива... с думите си... и отвори третото ми око..., нито после... нито сега... Ти Си и ще останеш нещо отвъд времево, нещо отвъд Живота, част от мен, която невидимо ме балансира в съществуването... част свързана с Безусловната любов - защото моята Любов към теб е именно такава - както ти казах още в самото начало - аз нищо не очаквам от теб, нищо не искам да ми даваш, нито ще те търся целенасочено някога в реалността и бих объркала по някакъв начин реалното ти съществуване.... съдбата те сбъдна в моя свят и само тя може да те отведе в моята реалност.... Аз съм просто едно момиче, което преди много време те помоли просто да му позволиш да те обича... Ти си част от мен, но тази част има много още да учи за кармичната обвързаност на душите, за тези усещания, които имаме двамата, когато ни споходи мисълта за другия... Опитвай... не е трудно... , но изисква време, търпение и най-вече вяра, любов и неочакване... Помниш ли странният ми сън... Сега вече знам, че се е сбъднал...Ти все още гледаш към жената в беседката... Сянката е все още близо до мен и ме обича..., но за мен остава сянка... А аз се качих в лодката и заминах... Чувам ехото от виковете на мъжа с червените дрехи на брега... Дано това, което той ми каза тогава някой ден се сбъдне... Незнам дали зависи от него... или от някаква Съдбовна случайна предопределеност... Вероятно зависи какъв знак ще даде на Съдбата... и тя ще го поведе натам...
Избрах да напиша всичко това тук, защото искам да се отърся от негативните чувства, които изпитвам към онази жена... да се отърся от отвращението, което изпитвам всеки път, когато тя се приближи до блог-а ми, пусне някоя песен (която вероятно се харесва на някой друг, поредния на когото тя е завидяла и като когото иска да бъде, защото осъзнава собствената си нищожност и незначителност), когато видя коментари от нечистоплътната и природа при мои приятели - добри и чисти хора, когато напише поредните накъдрени фрази и цитати от сложни книги за духовно развитие и усъвършенстване или пък се изтипоса на поредната снимка целяща да покаже колко е учена - вероятно това се доказва в очите на околния свят като се снимаш в библиотеката, на фона на много книги, или пък подскачаме като девойка с 25 - 30 години под възрастта на която сме в зелени тревички, облечени с дрехи неподходящи за годините ни... само и само да направим впечатление на тоя или оня мъж... Всичко това е толкова плитко и може да предизвика у мен единствено и само съжаление и снизхождение... Както казваше една приятелка от студентските ми години -"Не си струват ядовете с хора, които просто не могат да са други"...
Май това е всичко, което в момента ми се прииска да напиша и да се освободя от тягостните чувства... Ако някой ден го прочетеш, значи така е трябвало да стане... Рано или късно всичко се изяснява... Аз искам да си част от моя свят.... И съм сигурна, че ако някой ден и ти поискаш да си, както тогава... преди две години, то Съдбата със сигурност ще начертае път, който в един момент ще ни изправи очи в очи... Пази се!*

To you with love

пп : Аз така и не ти зададох тогава въпроса защо ме свързваш само с отрицателни емоции?
Бях прекалено шокирана и разстроена от всичко случило се... и вратите ми за душевна защита буквално се затвориха с трясък... и продължават да са затворени...
Ако събереш сили и смелост някой ден... напиши ми с кое точно те нараних....
А аз ще се опитам да обясня моите реакции... защото да, вероятно е имало моменти, в които съм те наранила, за което съжалявам, но... така е трябвало да стане...
Истинското си място в света на другия откриваме най-вече докато страдаме...
Най-големите проблеми на хората идват от липсата на водени спокойни разговори помежду им...

Писмо до Вселената

Прозрения

Изгледах филма и сякаш на забавен каданс пред мен премина историята ти! Мъчно ми е. Когато се оставим на течението то лека-полека ни завлича и поглъща. Стигаме до ситуация, в която нещо ни се случва, но толкова дълго сме били под водата и сме се давили в собствената си мъка, че сме неспособни да различим контурите на възможен спокоен бряг... Аз няма да умра... Затова ... потърси другия сюжет, част от който си...   Сети се за съня с дядото и чая...
А аз ще отида на скалата... Ако нещо ти подскаже кога ще се случи това... Път винаги има...

Писмо до Вселената

Бригада

Сякаш съм предусещала събитията, които последваха през март... Бях на скалата, но не тази за която говоря в предната бележка. Възстановяването е дълго и мъчително на моменти. Осъзнах много неща през изминалите месеци. Най-вече колко съм силна и как мога да правя съзнателни избори. Любовта не е изчезнала, но просто се промени. Пак се сещам за онази мисъл, която ми попадна преди време - "Само защото някой не ни обича по начина, по който очакваме, това не означава че не ни обича с цялото си сърце." Непрекъснато се появява скокът във вода. Съпровожда ме като лайтмотив в нощите и дните. На моменти ми навява страх, друг път решителност, трети път - смълчаност... Настоящето ми помага да се справя с цялата си личностова сложност. Тупам топката ежедневно и ставам все по-силна. Любовта и вярата са най-голямото ми оръжие. Имам нужда от приятел. Имам нужда от теб. Имам нужда от думите ти. В междината между двата свята вече не ме е страх. Единствената ми мисъл е как Екип 7 - групата ни от пет жени и двама мъже да се превърне в правилно структурирана и адекватно работеща бригада за добрини. Инстинктивно усещаме на кого да се доверим. Подаваме му ръка и скачаме. На моменти звучи невероятно, но е Истинско.
А по вълните се носи пречистване... в тоналност смълчаност...