Заглавие: Re: Записки под възглавката Чет 16 Фев 2012 - 8:02
ЧЕТИРИ ЧЕТВЪРТЪК 16.02.2012
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пет 17 Фев 2012 - 8:25
ПЕТ ПЕТЪК 17.02.2012
Broken Heart
I'm lost in a dream, with a mind's full of sadness, I remember the good times, that we had in our madness, frozen tears with illusions of fire, all of my life was filled with desire
Oh I wish we could go back to where we started, Love, lost love, you're so cold, cold hearted, the fire in your eyes gets me out of my mind, how could it be, that you're so blind
Hunting the shadow, that was lost in the past like a soldier of fortune, who's life couldn't last, falling tears, from a love's not in vain time tells no lies, could our love come back again
[Repeat Bridge]
Don't leave me alone with my broken heart can't you see, that I've loved you from the start Don't leave me alone with my broken heart can't you see, that I've loved you from the start
[Repeat Chorus]
Оттук натам броенето продължава само в моя ум....
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пет 2 Мар 2012 - 20:48
...
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пон 5 Мар 2012 - 22:29
Намерих си нещо, което съм правила преди години, но много ми отива на мислите.... Особенно днес....
Пети март.... Believe In Me.... Сцената като я давят Сара и как скочи от прозореца....и ..... Време е да заключвам и да лягам..... Пак много се раздрънках....
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Чет 8 Мар 2012 - 18:18
Колко дълго я търсих.... Ей това е песента....
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пон 12 Мар 2012 - 9:08
.... и ще продължавам да препускам през времето, и ПЕРКИТЕ ще продължават да се въртят, и по-силна ще ставам, и по-дива, и всичко ще Е ПО
Wind Love....
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Shadows in the night.... Вто 13 Мар 2012 - 23:33
Wait for me....
Някакви странни очертания в тъмнината.... а очите ме болят.... и всичко някакси се слива... става бяло, после отново тъмно...но е по-скоро синьо, не черно.... незнам....виждам само едно лице.... мъгливо....протягам ръка, за да го докосна... да го скрия между дланите си, да допра нос до неговия....да се стопля в погледа му.... и не успявам.... сълзите ми размиват образа... дали това да си силен означава да отблъснеш.... да прогониш.....да затвориш вратите....дори да умреш.... завинаги или временно... имаме време – нямаме време.... кой знае какво ще стане след примерно още 730 крачки или дни.... избираш да мълчиш и да чакаш.... какво...най-вероятно себе си.... виждам се – седяща на вечния си кръстопът, облегнала гръб в онова старо дърво, с тактуващи нозе, разпиляла коси и скрила лице в шепи..... пак се чудя и се питам – защо, как, кога.... и пак главоблъсканица... като някакъв пумпал, но не цветен – като един в детството, а черно-бял.... кадри от ням филм....или от черно-бялата лента на стария фотоапарат....въртене.... разпилявам се... пак... събирам се... пак.... обърквам се тотално... за кой ли път...и чакам, чакам, чакам.... давайки си сметка, че сама избрах така.... това.... подтискам, натискам, в дълбокото и се мъча, мъча, мъча.....забравям, не забравям, забравям.... разбра ли.... Не.....Да.... взирам се в монитора, а после в тъмното.... взирам се под спуснатите клепачи.... а мислите ми препускат със светлинна скорост.....през миглите ми..... през граници.... през условия.... през правила.... през вятъра.... през цялото Ми.... и през половините ми, които вече не са същите.... някои части загубих по пътя.... оня път по който вървях, падах, ставах, пак вървях, когато за първи път почувствах нещо толкова Истинско и тъй необяснимо.... и търсих... и откривах във всеки онова чувство, което ме изгори..... превърна ме в пепел разнесена от вятъра.... полепнала по перките.... слята със звука им..... изгубено-намерена.... и пак избягала.... за кой ли път....Така съм свикнала, знаеш ли, Хей... Бегълка съм аз.... Бягам към Себе си....бягам към Другия..... бягам за Никъдето.....Все някога, обаче, се завръщам..... Нечакана, но някак си вълшебно случена.... Все някога.....Ще можеш ли да ме почакаш....
ПП : ..... със скрито в джоба си парче от тази наша Истина.... Дали?.... Ще имаме Едно небе.... Повярвай ми.... В това съм сигурна....
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Дидо.... Чет 15 Мар 2012 - 22:12
За приятелството Вечно....
Има неща в живота ни, които просто са константни... Не съм се замисляла над това, че в живота ми има хора, приятели с които каквито и разстояния, месеци и години да ме делят, остават вътре в мен, част от мен и срещнем ли се дори след много време все едно не сме се разделяли... Незнам, може би и интернет помага за това усещане, НО.... Съвсем различно е усещането при личния контакт.... Не бях виждала Дидо от 10 години, да като че ли се видяхме последно през 2001-ва... Далеч е той, зад граница.... Пътува къде ли не по света.... Но тая вечер се появи и си изкарахме чудесно.... Казахме си толкова неща, направи ни съпричастни на неговия свят, ние пък му описахме нашия.... Прегърнахме се така, както само ние се прегръщаме още от детството... Някак си пак се стоплих - > с онази топлина и нежност, която винаги изпитвам когато мисля за приятелите ми от ученическата ни компания - момчетата и аз и Ирка... Пръсна ни времето, къде ли не по тоя свят.... , но някъде дълбоко в себе си продължаваме да сме свързани едни с други - чрез всички хубави мигове които преживяхме преди 20 години заедно, с любимите ни песни, с еднаквите честоти на функциониране на душите ни, изобщо с цялото ни Наше.... В момента се усмихвам.... Вероятно ще се усмихвам още много дни напред.... Дали ще ми се случи някога да пътувам по Road 66 в Америка Дидо би отговорил - защо не - "Започвай да събираш парите, Еличке! (както се избъзика тая вечер да заделям от закуски и да не "мухам" банички.... не че аз ям такива, но така е думата).... А той се пребори с толкова много трудности, за да намери неговото си място под слънцето, така както се борихме и продължаваме ежедневно да се борим всички от тайфата.... Мило ми става като си помисля.... Близо до Дидо, до Тошо, до Боян, до Ирка се чувствам пак на седемнадесет...., безгрижна, волна, сигурна че бъдещето ще ми донесе само щастливи предизвикателства, които най-вече ще ме накарат да се забавлявам и усмихвам повече.... Далеч сме едни от други днес, но когато имаме наистина нужда от приятелско рамо и то се появява.... като тогава - в автобуса преди няколко месеца - от всички места в автобуса се оказа, че с Ирка сме си купили билети една до друга, без да знаем една за друга, че ще пътуваме (аз дори не знаех, че тя е в България)...., а после пътя до София беше супер - наваксахме за незнам си колко години назад.... и беше топло и уютно, така както само ние можем да си го изпитаме, в нашия си сакрален приятелски свят.... Щастливка съм аз с тези мои приятели.... Трябва да сме благодарни на съдбата, че ни срещна и събра заедно преди толкова години.... Дидо тая вечер ми припомни за старата бас китара.... Май трябва да я извадя от калъфа, преди години той ми я даде всъщност.... Не е забравил.... Може пък на лято да "ударим" един Hush в градината колко му е..... Ей я къде е Америка - > разстоянията са, за да се преодоляват.... Обич е чувството, което изпитах - обич към всичко хубаво от миналото ни, което винаги ще държи оня наш приятелски кръг цял, независимо от всичко, Приятелство в най-чистия вид необременено от условности е думата, която винаги ще характеризира невидимата връзка помежду ни, независимо от разстоянията, времето, случванията в живота ни, Вечност е отвъд времевия критерий за случване на всичко между мен и приятелите ми от ученическите години - нещо постоянно, константно опорно, в което има някакъв невидим огън, от който винаги можеш да почерпиш сила или просто да се стоплиш, когато ти е студено.... Хубави са такива срещи.... Радвам се, че най-накрая видях Дидо след толкова много време.... Радвам се, че Съдбата ни срещна с Ирка в оня автобус преди време.... Радвам се, че Тошо го има и винаги мога да му се обадя, да му кажа "Хей, здравей, Тоше, обадих се просто да чуя гласа ти!"..... Радвам се, че Боян подарява усмивки и оптимизъм без значение на кого, в дните.... Радвам се, че Станислав иска да преследва мечтите си свързани с моделизъм, напук на това че мечтателите не са много на почит в днешно време.... Радвам се, че ги имам в сърцето си.... Приятелите от детството ми..... Онези, които винаги ме връщат към най-доброто у мен! И вярвам, че така ще е и за вбъдеще! Обичам ви! И тъй ще е!
И без Цепелин не може щом се разказва за Дидо.... и за всички нас от ученическата тайфа!!!
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пет 23 Мар 2012 - 13:15
Мда.... бях решила да постна песента.... Обаче не..... Ако някой я е видял тъй е трябвало, ако не я е видял - по-добре Има време и място за всичко ....
Щастието не е да чакаш бурята да отмине. То е да се научиш как да танцуваш под дъжда.
Танцувам си аз или поне се уча и тъй ще е най-малко до март 2014-та....
Когато е лошо, винаги може да стане и по-лошо.... Хубаво е, че в момент като този видях това хубаво клипче правено от Иван по любима песничка и любимо филмче.... Ще го търсим Хепи Енд-а, няма да се отказваме.... А тихичък ветрец люлее леко зелените листенца зад прозореца....
Hold me for a while....
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пет 5 Окт 2012 - 21:36
Мисля си.... Това е достатъчно....
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Чет 3 Яну 2013 - 21:37
Днес вече окончателно повярвах в магическите си способности... Вече не си задавам въпроси... Просто ще си дишам и ще се опитам да спечеля битката в реалността... И времето в тези първи дни на новата година едно такова - хубаво, слънчево... дарява ми някаква скрита увереност, че всичко ще се оправи.... Утре ме чака път... и дано получим някакви отговори... или поне да бъде малка стъпчица към крайния успех... На 5-ти... - както всеки месец...
Както се очертава тук пак ще си е спокойно пристанче за мен... Незнам, опитвам се да мисля позитивно, получава ми се като че ли... Днес небето се отваряло пожелах си три нещица, дано се сбъднат... Всъщност едното започна да се сбъдва, да видим до къде ще стигне... Искам, обаче и другите две да се осъществят.... Даже едното от другите две е може би най-важното ... Ще се концентрирам над мислите, не толкова над външните проявления... Все още не мога да повярвам, че мога да сбъдвам реалности, но е факт От утре започвам отново работния режим. Дори съм дежурна през следващите две седмици... Тъкмо няма да мисля.... Ще тупам топката...
Бен, тая година на много хора ще им стане ясно, че много неща са се променили Чувствам се много по-силна и уверена и най-вече владея магическите си сили Не съм виновна, че го умея това... Да го умеят и те Приятелите ми ще бъдат Винаги защитени Относно Любовта Там разковничето е Търпение Друго какво Успех на теб в новата работа И аз ще лягам, че утре ме чака преглед при докторката... Може да се окаже, че карам някоя пневмония на крак и да стане много тежко положението... Кашлям сериозно от два месеца, но не обръщах внимание, обаче нощем не мога да спя от това, гърдите ме болят и хриптя, а трябва да тръгвам и на работа... Лека и по-бодро
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Чет 10 Яну 2013 - 23:21
Малко Сайлънс... Имам нужда от време да си събера мислите... Все тая сцена ми изскача :
А днес докато си купувах картофки на пазара и пееше една песен и ми направиха впечатление едни думи...
Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно. Та за двеста писма да вълнува, и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш, ала тази целувка една до последния ден да гори /2 до последния дъх и до гроба.
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пет 11 Яну 2013 - 18:57
Верно Любовта ни кара да вършим луди неща... Ама... Хубаво Е
Ми... усмихнато ми е, бе... Напук на всички сложности... И усмихната заспивам и по-лесно работя... И всичко е по... Едно сгряващо ми звучи в момента... Я да го пусна...
И вярна е онази мисъл :
Щастието често се промъква през вратата, която не знаеш, че си оставил отворена.
Джон Баримор
И може би и това парче : I Belong To You...
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Чет 17 Яну 2013 - 1:01
Много ми хареса тази песничка... Аз пак по пътя...
Although loneliness has always been a friend of mine I'm leavin' my life in your hands People say I'm crazy and that I am blind Risking it all in a glance And how you got me blind is still a mystery I can't get you out of my head Don't care what is written in your history As long as you're here with me
I don't care who you are Where you're from What you did As long as you love me Who you are Where you're from Don't care what you did As long as you love me
Every little thing that you have said and done Feels like it's deep within me Doesn't really matter if you're on the run It seems like we're meant to be
I don't care who you are (who you are) Where you're from (where you're from) What you did As long as you love me (I don't know) Who you are (who you are) Where you're from (where you're from) Don't care what you did As long as you love me (yeah)
I've tried to hide it so that no one knows But I guess it shows When you look into my eyes What you did and where you're comin from I don't care, as long as you love me, baby
I don't care who you are (who you are) Where you're from (where you're from) What you did As long as you love me (as long as you love me) Who you are (who you are) Where you're from (where you're from) Don't care what you did (yeah) As long as you love me (as long as you love me) Who you are (who you are) Where you're from What you did As long as you love me Who you are (who you are) Where you're from (where you're from) As long as you love me Who you are As long as you love me What you did (I don't care) As long as you love me
ПРЕВОДА :
Докато ме обичаш...
Въпреки, че самотата винаги ми е била приятелка Поверявам живота си в твоите ръце Хората говорят, че съм луд и че съм сляп Рискувайки всичко все едно е нещо маловажно Как ме заслепи все още е загадка Не излизаш от ума ми Не ме интересува какво е писано в съдбата ти Докато си тук с мен
Припев: Не ме интересува коя си ти От къде си Какво правиш Докато ме обичаш Коя си ти От къде си ти Не ме интересува какво правиш Докато ме обичаш
Всяко подробност която казваш и правиш се врязва дълбоко в мен Наистина няма никакво значение дали ти си на ход Изглежда сякаш е писано да се случи
Припев:
Опитвах се да го крия така, че никой да не знае Но предполагам че то се разкрива Когато гледаш в очите ми Какво правиш и от къде идваш Не ме интересува, докато ме обичаш, скъпа.
Припев
Последната промяна е направена от Eli на Чет 24 Яну 2013 - 8:15; мнението е било променяно общо 1 път
Искам любов, радост, добро чувство за хумор ..... Искам да умра с ръка на сърцето... Вървя... да си намеря свободата... ....................................... Добре дошли в моята реалност
Не го ща хич това обичане...ама кой ме пита - вътрешно е и както съм си турила на едно друго място логото - отговорни сме за делата но не и за чувствата
Пак по пътя.... Прегърнали надеждата, в неопределено очакване... И малко почивка от интернет... Само ехото ще шепне... ... За бъдното...
Eli Admin
Брой мнения : 603 Join date : 18.10.2011
Заглавие: Re: Записки под възглавката Пет 2 Авг 2013 - 12:16
Пътуват ме пътища... А тревата расте... Слънцето грее... но някак... отвън стопля..., но вътре продължават да веят ветрове.... Дано, когато направя градината такава, каквато аз я желая и усещам с вътрешното си, насрещните бури вътре се укротят.... и Земята ми влее сили... Много дълго чаках.... Съобразявах се... Какво получих - само критики... Знам, че когато погледне ще каже - ха... ами то било хубаво, бе... И аз ще направя така... Ама що пък трябва да го правиш като мен?!...питам аз и отговор не търся... Направи го по твоя начин.... Търпях неговия начин откак сме се нанесли.... Колко станаха вече... ммммм..... 11 години... Генгерлици... А какво било нужно - чифт ръкавици и яки ръце за скубане... ...иииии преливане чашата на овчедушието до глупост.... ... на безразличността и способността да си отстояваш правото на живот в обстановка, в която да ти е комфортно най-вече на тебе самият.... Тази вечер финална гонка и после.... копане, ново сеене и поливане.... С нова помпа... А саксийки винаги може да се подредят.... отстрани.... ама не прекалено... И пак намерих корена на тоя пуст гаден бръшлян.... Трудно ще го изкореним, но не е невъзможно... Определено дишам по-спокойно вече... там... По-светло го усещам.... А когато му дойде времето ще има и закуска на тревата.... и походно легло или хамак.... Ама ще ми е хубаво щото сама ще съм си скъсала чепиците от бач.... .... за да ми е хубаво на Мене, не на него, а на Мене... Все пак аз живея там... Та тъйййй.... Айде малко сега хартиено зелено, после червено може също.... .... и накрая он дъ роуд агейн.... __________________________________________________________ Песен няма... хах
Индекс 
Portal 
Последни снимки 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
ЧЕТВЪРТЪК 16.02.2012
(не съм си загубила чувството за хумор в Космоса)
