Времето протича много бързо

Ти проникваш в очите ми
- проглеждам.
Достигаш до сърцето ми
- то затуптява.
Влизаш под кожата ми
- оживявам.
И има пак надежда.
Искам, в сълзите си
да те разплискам,
в сърцето си
да те изгубя
и отново да се влюбя.

sorsha написа:

Ти проникваш в очите ми
- проглеждам.
Достигаш до сърцето ми
- то затуптява.
Влизаш под кожата ми
- оживявам.
И има пак надежда.
Искам, в сълзите си
да те разплискам,
в сърцето си
да те изгубя
и отново да се влюбя.

Поздрави и от мен, Приятелче!

Мога да направя всичко.
Мога да летя за теб.
Мога даже да обличам
дървесата в лед,
после пак да ги разголвам,
да ги карам да цъфтят.
Само че, не мога
болка да търпя…

sorsha написа:

Мога да направя всичко.
Мога да летя за теб.
Мога даже да обличам
дървесата в лед,
после пак да ги разголвам,
да ги карам да цъфтят.
Само че, не мога
болка да търпя…

Ох, Sorsha, направо ме отнесе с тази песен…

Нощта се дави във нега,
нахлул в очите дъжд потече,
понесъл някъде тъга-
наблизо и съвсем далече…

А музика по вените тече-
в едно настръхнало сърце…
Ръце преплетени – съдба влече…
А есен лято трие… Миг зове…

Да отнесе мечтите, да запее,
но без онази тиха болка…
Предателство във вени тлее-
потънала в море-отломка…

Благодаря, Приятелче!

Мръсниците и предателите ще си останат такива до края на живота си. Нещастници!
А това е за теб, мила EndY!



Сега ще бягам, че ще изпусна влака...

И нещо с по-хард звучене, което слушах в колата си на връщане от работа днес...



Прегръдки, Приятелче!

Хората, които си заслужават - са винаги близо до нас, независимо колко далеч са...
Останалите - изчезват без следа... Завинаги... Без възможност за амнистия...

Небе си ти за мен.
Небе със облаци и слънце,
които пречат ми
да видя твойто синьо,
което е небесно огледало
на сивото във моята душа.

Сънувам, че съм спряла
и че гледам отстрани -
усещането е приятно
като дъждовни лъчи.
Искам всичко, което виждам
да го изживея – много,
да открия в някоя рикша
неоткритото денонощие.
Мокротата на житото
е интересна за гледане,
аз отчупвам от питата -
добре е изпечена.
Няма да се подпаля в бурята,
защото съм близначка.
Но къде изчезна другата?

Ти си тръгваш. Слънчево затъмнение.
Петно до плач реално, странно живо.
Тежък, ореолът му ме свързва с времето.
Беше слънце, беше тъй красиво.
Няма нищо вечно. Мракът в сънен полет
ще си отиде. Има лято звънчево.
Ще пратиш ли чрез облаците поглед?
Ти нямаш право да докосваш слънцето!

Only you....

само теб обичам да поглеждам
през сините очи на небеса
и винаги когато пренареждам
мечтите си сред шепот на дъжда

само теб аз винаги мечтая
когато боса скитам по трева
и тихичко бездумно те желая
в красивите лъчи на есента

само теб сънувам сред звездите
на сън когато крехка полетя
от твоето присъствие обвит е
прекрасният ми свят от чудеса

@Eli

Сорши, поздравче едно следполунощно....
Бени, и за тебе защото гледам че си тук....
И за Енди също, когато надникне....

Звънтящо спокойствие…
Отекващо внимание…
Нещо е минало…
Друго ще се случи…
Мигновение…

Eli написа:

Only you....

само теб обичам да поглеждам
през сините очи на небеса
и винаги когато пренареждам
мечтите си сред шепот на дъжда

само теб аз винаги мечтая
когато боса скитам по трева
и тихичко бездумно те желая
в красивите лъчи на есента

само теб сънувам сред звездите
на сън когато крехка полетя
от твоето присъствие обвит е
прекрасният ми свят от чудеса

@Eli

Сорши, поздравче едно следполунощно....
Бени, и за тебе защото гледам че си тук....
И за Енди също, когато надникне....

Прекрасно е, Ели!

Надникнах

Поздрав, момичета! Тези дни съм настроена на романтична вълна

Тази музика беше като първа целувка,
искрена, нежна и свята,
като трепетен полъх на вятър, милувка,
като изповед чиста, обятие.

Пианото беше олтара, тя - бога,
из въздуха сякаш звънеше молитва
и някаква странна, радостна болка
в сърцето ми сви се и тихо захлипа.

sorsha написа:

Тази музика беше като първа целувка,
искрена, нежна и свята,
като трепетен полъх на вятър, милувка,
като изповед чиста, обятие.

Пианото беше олтара, тя - бога,
из въздуха сякаш звънеше молитва
и някаква странна, радостна болка
в сърцето ми сви се и тихо захлипа.

Винаги го казваш по необикновено докосващ начин и музиката, която звучи споделено бие в ритъм с римата!
Поздрави и прегръдки, Sorsha!

Аз днес имах тежък ден, но всичко е само от липсата на сън, а това се "лекува" лесно... Утре ще съм на шест


Слънчеви и топли дни на теб и останалите момичета от групата (всичко зависи от това, дали любимият човек е до нас, а не от това дали навън вали, нали

Честита Коледа!
Поздравявам ви с едно мои стихо, което ми е любимо. Сигурно вече няма да мога да напиша нещо подобно.
Весело посрещане на Новата година!

Бяла обич
Въздъхна небето
и нежно погали
своята любима - земята,
покри я с одеало,
зави я със обич,
ласкава, мека и бяла.
Със пръсти висулки
засвири... заспала,
земята усмихна се,
в радост превърна се цяла.
Засипвана от бели пеперуди,
които лутат се в виелици и хали
и пак спокойно кацат,
във снежен цвят е разцъфтяла.
А небето с облачна ръка
й пази сянка в слънчевите зали
със тронове, и те изчезват.
Има само обич бяла,
сън и снежни пеперуди
и вълшебство за начало.

Сред пепелта от дим
искрят буквите горещи
и само в чашата с кафе
съдбата се оглежда.

белите мисли
тичат по белия сняг
бягат във кръг