Времето протича много бързо

EndY написа:

Във вечер лилава
намигащ залез-
наблизо минава-
спомен от незабрава

Приятелски привет

Добре дошла! Привет, привет и пак привет!

EndY написа:

Във вечер лилава-
намигащ залез...
Наблизо минава-
спомен от незабрава...

Приятелски привет

закътано място,
дано ни спасява
във вечер лилава,
горещата лава,
на участ такава...

блаааа ...не ставам

Привет

Добро утро!
До Алби - Продължавай да римуваш, Алби, и никакво delete! Иначе ще има !
Ели, новият ти аватар е супер! Но как издържаш с главата надолу?

Цитат :

Ели, новият ти аватар е супер! Но как издържаш с главата надолу? Laughing

Виждам само небето и това ме мотивира да продължавам с упражненията.... Нещо по земята напоследък не ми харесва.....
Искам да се науча да ходя и на ръце, но за това ще трябват по-сериозни тренировки, може би съм закъсняла, но знае ли човек....

Железата чупят лед,
небесата пускат мед,
само в моята земя
се е скътала ламя.
Плюе ледени огньове,
а звездите са гробове,
във които щом загина,
върху жаба ще замина.
Няма кой да ме спаси,
рицарят отдавна спи.

На листа бял откъснат от тетрадка,
сега редя ги, тъй отчаяно ги пиша,
след туй със поглед в нищото ги смачквам,
за миг дори поспирам и да дишам,
частичка от душата си копирам...
но я убивам недоказано излишна...

sorsha написа:

Железата чупят лед,
небесата пускат мед,
само в моята земя
се е скътала ламя.
Плюе ледени огньове,
а звездите са гробове,
във които щом загина,
върху жаба ще замина.
Няма кой да ме спаси,
рицарят отдавна спи.

Cool

Цитат :

Albena

Цитат :

На листа бял откъснат от тетрадка,
сега редя ги, тъй отчаяно ги пиша,
след туй със поглед в нищото ги смачквам,
за миг дори поспирам и да дишам,
частичка от душата си копирам...
но я убивам недоказано излишна...

на бели листи птици аз рисувам
и Обич пиша с цветните моливи
а мислите си вятърни римувам
копнежите в дълбокото са живи....

ще дишам още много лунни нощи
и по небесното разхвърляна ще тичам
не се предавам силна съм все още
и на живота цяла се обричам....

Е, довлякох се до края
с грозен змей да поиграя,
той ме бутна, без да иска,
в пропаст, дето няма смисъл.
Сили няма да намеря
пак нагоре да катеря.
Долу вместо да умра,
аз отвъд ще се провра.
Жалко само, змею мой,
че започнах този бой.


http://lafim.com/modules.php?name=coppermine&file=displayimagepopup&pid=32820&fullsize=1

Посветено на един сайт...

Само грозота остава
от думите, които бяха,
глупостта ни е забава -
дълго глухите се смяха.

Тялото ми си отива
със обувките огромни,
джапам в блато миризливо -
слепите са най-доволни.

Душата ми е неспособна,
глупава и нелюбима,
немите са по-способни
да крещят: "Спаси ме!"

Няма как да ги познаеш,
ако си прохождащ, нов…
Хващаш сламка и не знаеш-
злоба тъпче твоят зов…

Блатото тинясва бързо-
водораслите – множат се…
И остава голо бърдо,
а гадинките – роят се…

Когато преминеш веднъж
с издрано от ужас сърце,
през шипове смъртни и дъжд
отровен, пак с живо лице,
пак вярващ, обичащ и жив…
Не бой се, недей се страхува
от ужаса, тичай щастлив
и звуците нека ликуват.

Звуците ми драскат в мрак-
тъжно пеят мойта песен…
Няма да премина пак-
под дъжда от гняв и плесен…

EndY написа:

Звуците ми драскат в мрак-
тъжно пеят мойта песен…
Няма да премина пак-
под дъжда от гняв и плесен…

малки светулки
и акордите тъжни
танцуват в нощта

Звезди от чудеса

луната милва
небето полутъмно
звезди изгряват

А луната е синя-
като бурно море...
Във небе от магия-
крия мойто сърце...

Непознати копират-
кой, каквото прихване...
И с възторг - вегетират...
Бият глухи камбани...

Правиш хиляди неща…
На хиляда и първото спираш,
защото те чакат
хиляда злини.
Хвърляш нещата в пещта.
Всичко има две страни,
третата страна се скри...
Огънят в мрака -
виж как гори!
...

Търся с думи смисъла -
няма го.
Търся с пръсти смисъла -
бяга ми.
Крие се, мръсникът,
в дупката
на някой череп.
Лудите
няма да го намерят.
Животните
ми говорят за еволюция.
Кротко!
Не пипайте на Исус венеца.
Времето
няма нищо общо с това.
Племето
отива на лов в гората.
Неуловим
е звярът, който е добър и лош
през зимата.

п.п. Може би смисълът се крие в нашия избор - "Избирам покоя, вместо тревогата своя!" и "Избирам да съм щастлива, вместо права".

Пърха жълта пеперуда,
после тя прелита в птичка,
птичката пък каца в гущер
ала котка си е тя.

п.п. "Вчера сънувах, че съм пеперуда, днес не знам дали не съм пеперуда, която сънува, че е човек!"

Пеперудено зелено мъничко е уморено,
по полетата се скита във небето тихо блика,
а във нощна тишина се облече в светлина
и по горската пътечка влюби се във буболечка.



Уф, щуротий ми ражда мозъка като стане полунощ и още не съм си легнала....
Да продължавам ли

Охльо-Бохльо тежко ходи сред листа по тъмно броди,
шарената пък писана си го дебне от зарана,
но в заключения двор зароди се странен спор -
кой красива самодива ща посрещне до комина?....


Време май е веч да спинкам,
че съвсем ще се надринкам,
във Лилавата седянка
хич не ме улавя дрямка!
Вий бъдете поздравени
и от птиците възпени
утре волно си летете
щуротиите ми извинете....

Днес е време за вълшебства даже и с подръчни средства
хайде бързо ми смигни и щастлив се усмихни,
аз на ум ще ти прошепна без дори за миг да трепна,
чакай ме на сън когато думите се пишат слято....

Под "слято" имам впредвид ей така : нализнаешчеутрекатонастъпичасабръмблямщи
трябвадаотвориштамбимбамдрамтамдюдюмида
пърулюлюмбррррокстамоноватвоетороромбомдиииида....

аз пък още съм на тема животът и смъртта

имах нейде едно такова стихо - част и по памет:


един се ражда, друг умира,
животът си тече - не спира
и колкото да ни влудява,
нали все пак си заслужава...


бла лал лаа
аз се потапям
и утре без нет и все напред

Тралала, тралала,
нося купа със вода…
нещо стана по света…
нещото е много лошо,
даже купата ми строши.
Дори и малката луна,
дето тази нощ изгря,
скри се, плака и заспа,
и сънува две слънца.