Me and my soul

***
(за срещите с безвремието)

Безвремието тихичко приседна
веднъж на прага ми
протегна изморените нозе
косите си разроши
недокоснати
от тъй очаквани и търсени
ръце

погледна ме смълчано
в промеждутъка
на две въздишки
бягаща тъга
а после ми посочи
огледалото
в което ме очакваше света

глава поклатих в знак
на отрицание
и пак във книга
погледа си впих
„Нима ти липсва щипката Желание”
на себе си аз сякаш
промълвих

не е въпроса просто
до желание
в смирението крие се
ключа
дори и най-далечно разстояние
аз знам че мога
с вяра да стопя

Безвремието леко се усмихна
от прага се надигна
да върви
„Не съм ти нужно
имаш ме във себе си,
в душата ти
Съдбовен плам гори”

а после се стопи
навън във мрака
прегърнало вълшебните звезди
в сърцето ми
надеждата затрака
един брояч на обич
и мечти

@Eli

Задушница....

на мама

реших със мъртвите да поговоря
във ноемврийските блещукащи лъчи
а после да се скрия зад завоя
притихнала в неслучени мечти
една върба прегърнах през стъблото
запалих кротка бяла светлина
загледана в кората на дървото
сърцето ми в безкрая зашептя
дочух гласа И толкова забравен
познах лика И в птица над поля
дъха И между светове оставен
по стъпките ми вятър разпиля
разказах И за Обичта голяма
за болката извираща от мен
че все така се скитам оцеляла
в очакване на всеки следващ ден
отвърна ми че сила в мене има
от дъждове да сътворя дъга
и винаги душата ми ранима
спасение ще среща в Любовта
а после ме изпрати с тиха нежност
любимата И мила дъщеря
във дланите ми камъче за Вечност
постави като знак че ме видя

03.11.2012г.
@Eli

Зачем топтать мою любовь?....

натрапчиво се сипе
във косите
един рефрен създаващ
разстояния
и някак във дълбокото
ме щипе
сред есенни премигващи
желания

отваря ме а после
ме затваря
в нетърсено открита
декорация
и стъпките ми
в шепоти изгаря
на случена сред вятър
ситуация

и тъпче любовта
в поле асфалтово
попиващо очите
до изтляване
небето във нощта
кобалтово
в прегръдката си влива
оцеляване

във мигове на лудост
се събличаме
и чувствата оставяме
по пътя си
а после пак сме влюбени
обичаме
от невъзможното
създали себе си

08.11.2012г.
@Eli



Това по въпроса с натрапчивия рефрен от началото на седмицата....

Вълшебен гълъб ме следеше....

Вървях в студения и снежен ден...
В косите ми пак вятъра шептеше...
И в странен миг от слънцето роден...
Вълшебен гълъб ме следеше...
До рамото ми прелетя...
Целуна ме с криле от свила...
Той знак за обич разпиля...
Във моята душа ранима...
А после кацна на дърво...
До моста гордо извисено...
Следих го с крайчец на око...
Вълшебство в звездното родено...
Дали бе нечия душа...
Която броди във безкрая...
Или пък просто бе следа...
От моите мечти за Рая...
Отминах ... времето ме взе...
А гълъба остави диря...
В дълбокото на моето сърце...
Една надежда да се взира...

11.01.2013г.
@Eli

Просто един почивен ден...
(в началото на пролетта)

Напукана ветровитост
В началната проЛетливост ме покри
С тихи стъпки в деня ми
Без облаци
И загъната в плащ тишина
Извървях светлосините пламъци
На пробудена междусрична
Надежда

Написах си молитвата
На къс от светлината
Докоснала очите ми през щорите
А после тупнах
С босите крака
Съня ми се превърна
В бъдеще

Говорене от десет до обяд
Във близост до чешмата
Със девойката
И някакъв съвсем
Различен свят
Във който съм
За малко
Незатворена

Следобеда изпълнен е
С лъчи
От недовършени поеми
Със признания
И чувството което ме гори
И ме заключва
В радост и стенания

Като за край
Почивен епилог
Във който театрално
Се покланяме
А после с пирует
Или на скок
Един във друг отново
Се създаваме

23.03.2013г.
@Eli