Me and my soul

Войник била съм.....

Войник била съм някога преди,
когато световете се родиха,
видяла съм и радост и беди,
но спомените ми мъгли изтриха.

Вървяла съм в дълбоки снегове,
от ветрове прегърната в тайгите,
за свобода на чужди брегове,
във силата си крих сълзите.

Убивах, мразех и крещях,
измъчвах врагове във тишината,
със вярата единствено живях,
изгубена безкрайно в тъмнината.

А после ненадейно Любовта,
намери ме сред огън и куршуми,
пробуди тайно в мене нежността,
прошепна ми вълшебни думи.

Войник останах във едни очи,
които ме дариха със надежда,
от векове сърцето ми мълчи
и в сънища обратно ме повежда.

Ех, някой ден във цветната дъга,
ще се стопя с лъчите на зората,
и помирена с вечната тъга
ще полетя Свободна в Светлината.
15.12.2011г.
@Eli

О, Ели...много хубаво!!!
и аз така:

"...А после ненадейно Любовта,
намери ме сред огън и куршуми,
пробуди тайно в мене нежността,
прошепна ми вълшебни думи.

Войник останах във едни очи,
които ме дариха със надежда,
от векове сърцето ми мълчи
и в сънища обратно ме повежда..."

*Време*

Какво е всъщност Времето във нас -
миг отлетял след малко във пространството,
и шепот на крила без дъх след изгрева,
пътуване безпътно трудно в тъмното.

Едно палто в антрето зад вратата ти,
листа от есен скрити между страници,
небрежни думи пясъчно разхвърляни
и мислите сърфиращи без граници.

Трева зелена пееща във утрото,
във жълто мигащите нейде светофари
и силуета на жена сред звездното,
под слънцето жадувани фанфари,

или пък виното във чаша от сълзите ни,
усмивка сбъдната в безкрая на началото,
разходка по Земята в крак със прилива
и вълчи вой в полето побелялото.

Какво е всъщност Времето във нас,
антракт между „родих се” и „умирам ли”,
от перките на вятър непознат
мечтите знам, че само се дослучвали.
16.12.2011г.
@Eli

ps : Днес много се натъжих като разбрах за смъртта на Пламен Ставрев, с когото се запознах преди месец и половина... И пак се размислих за смъртта, за живеенето, за нещата, които ни се случват и въобще.... за всичко..... и си поплаках....
Добавям и една негова песничка. Бог да прости се казва в такива мигове.... Още една звездица заблестя на небосклона .....

Сънувано възвръщане .....

Сънувам във безименно пространство,
вървя по пътища извеждащи до никъде,
една огромна пропаст ме разделя,
от чувството, че мога да съм всякъде.

Сънувам във отделно измерение,
намерих старите си стъпки към зората,
приспивна песен пак луната пее,
търкулвам босите си мисли по тревата.

Сънувам и изгубено намирам себе си,
превръщам се в сапфирен океан,
потъват във дълбокото копнежите,
подрежда се света ми разпилян.

Сънувам и убивам нежно сенките,
тъй дълго бях във техен плен,
но време е за новото пробуждане,
душата скрих в прозорец заскрежен.

Сънувам и погубила следите си,
оставам насаме със Вечността,
не са ми нужни никакви илюзии,
отново си възвръщам Гордостта.
23.12.2011г.
@Eli

Мога да летя....

Мога да летя по ръба на синевата,
когато слънцето зад облаци се скрива
и като птица да настройвам сетивата
за оня миг във който се открива
възможност да науча всички тайни
за недокоснатото скрито в земни шепи,
да се превърна в капка от дъжда си –
създаден за да мога да танцувам.
Мога да летя по ръба на Луната,
когато звездите със страст се целуват
и нейде в дълбокото вътре във мене,
огньове на спомени бурно лудуват
дочула обратните стъпки във мрака,
отминали пътища с бряг да заключа,
да се стопя със мираж в тъмнината
прегърнала Себе си в Мене да случа.
Мога да летя по ръба на душата,
която разпъвам и галя с въздишка
и всяка надежда в реалност превръщам,
един път свободна, а друг път с каишка
превръщам се в лято, във есен, във зима
летя неуморна зелено-прозрачна
превърната в птица, в жена, в самодива
която се влюбва, а после умира.
23.12.2011г.
@Eli

Ангел ли съм....

Ангел ли съм пратен на земята
и обречен вечно да се скита,
в търсене на Истина позната,
хората за пътища да пита.

Ангел ли съм стъпващ по водата,
и шептящ молитви със духа си,
прероден там горе в небесата,
с втори шанс за прошка от врага си.

Ангел ли съм дишащ със тревата,
стъпващ леко в росните ливади,
съхраняващ нежното в душата,
даже и на древните номади.

Ангел ли съм полетял в простора
и изгубен в него като птица,
свръхчовек без чувство за умора,
и очи като звезда – Зорница.

Ангел ли съм влюбен във живота,
ала винаги до смърт пребиван,
пазещ тайна притча за кивота
все така от никой неоткриван.

Ангел ли съм скитал по земята
и намерил обич лекокрила
с шепите си пръскащ светлината
а с крилата си раздаващ сила.

Ангел ли съм в сънища незнайни,
във които детското извира,
после по пътеките потайни,
бряг вълшебен бързо му намира.

Ангел ли съм или мъничка частица,
изгубена сред вятър и морета,
на лятото оставам вечна жрица,
във златните магически полета....
23.12.2011г.
@Eli

Дете на времето....

Дете на времето оставам,
безкрайна обич разпилявам,
във сънищата все тъй скитам,
към Мен във себе си политам.

Във светлината преоткрих се,
сред лава огнена стопих се,
река копнежна приюти ме,
сред бурни страсти съхрани ме.

Звездите песен ми изпяха,
по-силно нощем заблестяха
и бряг вълшебен сътвориха,
а там мечтите ми се скриха.

По-силна чувствам се във дните,
ума в надеждите обвит е,
пак боса в ясната зора,
вървя през снежната гора.

Дете на времето оставам,
сезоните аз отминавам
и смело крача по света,
тъй вече хиляди лета....
24.12.2011г.
@Eli

Истинска любов....

кажи какво е Истинска любов –
дали изгубена сред прах подкова....
шептящият ми глас в дъжда....
или отдавна позабравена мелодия....
потайна среща между светове....
изпита под звездите чаша вино....
и стъпките на вятър във небе....
едно поле от светлина обвито....
разчупено на две Едно сърце....
пътуване безцелно в тишината....
огромна пропаст в синьото море....
препускащите мисли в мрака....

аз знам какво е Истинска любов –
вълна целуната от бреговете....
една прегръдка в бели снегове....
и твоята усмивка сред звездите....
усещам Я в изгарящата кръв....
в очите ми от нежност ослепели....
във капките по голата ми плът....
след мислите ти странно оцветени....
едно докосване на прага на деня....
копнежите превърнати в реалност....
ключът за общата ни западна врата....
и миговете раждащи сакралност....
25.12.2011г.
@Eli

Прах във вятъра....

ще се превърна в прах във вятъра когато
звездите ми внезапно ще угаснат....
и само светлина от извървяно....
по стъпките ми звук ще разпилее.....
едни очи ще ме посрещнат в мрака....
ръцете ми изстинали ще стоплят....
душата ми за вечност ще събудят....
във скрити от вълшебството простори....
не се страхувам – няма нищо трайно
след Лунната пътека на мечтите....
единствено за Теб ще ми е мъчно....
за оня трепет вътре във сърцето....
когато във тревата коленичех....
и сънищата в Истина превръщах....
очи затварях и невидима се скитах....
прегръщах те а после се стопявах....
нали ще помниш моята усмивка....
и всички думи тайно промълвени....
копнежите потъпкали страха ми....
и кош от мисли в утро споделени ....
ще бъда прах във вятър сред морето....
сълза далечна сребърно пролята....
ще се изгубвам в изгрева с вълните....
а вечер ще танцувам със звездите....
26.12.2011г.
@Eli

Някой като Теб....

влюбих се но късно осъзнах....
силата на този океан от нежност....
от синя и зелена необятност ....
от бури и разпръснат пясък....
болящ от вътре....
винаги пулсиращ....
разкъсал и душата на парчета....
невидими отблясъци сред утро....
и сенки тайнствено-прозрачни в тъмно....
не те очаквах и не търсих нищо....
ти просто ми се случи като писък....
защо дойде....
защо нахлу неканен....
а тъй вълнуващо и огнено-прекрасен....
привлече ме.....
а после ме наказа....
със някакво мълчание от обич....
че нямам сили даже да се сърдя....
наред е всичко....
още съществувам....
та цял живот аз тази болка чаках....
и сладкото-горчиво чувство....
след всеки път когато бях самичка....
изгубена в дъжда пак те откривах....
след танците по детски боса....
се сгушвах във душата ти любима....
а помниш ли как исках небесата....
и оня миг преди да се разбия....
разперила единствено крилата....
и мислите сред вятър преоткрила....
незнам какво е....
някаква магия....
едно безкрайно чувство вътре в мене....
и хиляди години да изминат...
съдбата ми ще бъде част от Тебе....
27.12.2011г.
@Eli

*Пеперудена обич*

видях я някога там във полето
в планинското зелено като Рай
докосна ме тъй нежно във сърцето
изгуби се в гористия безкрай….

след нея волна бързо се затичах
ръце разперих да я уловя
но тя като душата на момиче
след влюбване внезапно изгоря….

потърсих я сред сноп от детелини
четирилистни и със три листа
но ветрове я бяха приютили
във тайнствени невидими места…

за нея мисля толкова години
дали бе нечия обичана душа….
те - цветовете и очите съхранили
ме топлят и на яве и в съня…
@Eli

Приятелството вечно ~

на Руми и Мария

обичам ви…
с простора промълвих…
когато по брега вървяхме….
с вълните тайна нежност ви дарих….
отново над Съдбата се надсмяхме….

докоснах ви….
под зимните слънца….
изгарящи лицата си допряхме….
лудувахме сред пясъчна дъга….
забравените песни пак изпяхме….

заклех ни….
със вълшебната си мощ….
завинаги красивото да пазим….
и в летен ден и в най-студена нощ….
любов да разпиляваме, а не да мразим….

изпратих ви….
на път във тъмното поех….
със трепет радостен заключен във сърцето….
у себе си усмивките ви взех…
и обичта разпръсната в небето….
@Eli

---

ЩАСТИЕ

Щастлива съм когато вън вали
И дъжд смутено къпе сетивата ми
Потропвам в ритъм
С капките летя
Превръщам се във музика сапфирена

Щастлива бях и някога преди
Когато в пясъка рисувах слънце
А в близкото сред шепот от лъчи
Една жена ми махна
на сбогуване

Щастлива бях и после в самота
Когато търсех две очи китарни
Написах му за песните слова
Не ги разбра
Мечтите ми сакрални

А после дълго сякаш че заспах
В едно утихнало от дишане
Безвремие
Щастлива бях
Но някак не живях

Сънувах вечно
Някакво очакване

То щастието идвало само
От вятър звезден или лист отронен
И казват че послание било
За бялото ни и пламтящо
Сбъдване

При мен дойде
Във ден през пролетта
Прегърна ме и тихичко подсвирна
Дари ме със небе и със дъга
Възпламени сърцето ми немирно

Щастлива ли е твоята душа
Във моята камбани бият
Съдбата е орисала така –
Щастливите не могат
Да умират
@Eli

Love Hurts ~

От любовта боли....
Раздиращо се късат струните....
И някъде в едно небе....
Потъва името ми ....
Ненаписано....

Не вярвам и гори....
А чувството изпепелява.....
Кълба от прах и светлина....
Във мен със стон....
Се разтопяват....

Не търся вече....
Във нощта единствено....
Луната нежна оцелява....
Аз се разбих....
И от парчетата....
Превърнах се във СуперНова....

Издигам каменни стени....
Оставам вътре...
В себе си....
Мечтах за Теб, изгубих се....
Но се събудих вече....
Дишайки....

От любовта боли....
Неистово дъждовно ветровито....
Убих го чувството....
Дълбоко впито в мен....
Не ще го върна....
Вярваш ли....
@Eli

Wasted Sunsets…

Изгубените залези прегръщам....
Безмълвно те в сърцето ми шептят....
По вятъра от силата ми връщат....
Мечтите ми красиви не болят....
Поглъщам ги с очи по път безкраен....
Потъвам във горящи небеса....
Във тях животът ми остава някак траен....
И случен между звук и светлина....
По залез те обичам по-щастливо....
По-нежно романтична те зова....
У мен усещам мислите ти в синьо....
Отвръщам ти със шепот от звезда....
Превръщат залезите дни във нощи....
Реалността във сън и сънищата в прах....
И важно само е че те желая още....
И че те има във живота ми Любов....
@Eli



ps : Добро клипче се получи с тия нащракани ей тъй снимчици....

Обичам те....



Обичам те Между

две гари....

или две пристанища....

между преди и след....

между премигвания две на светофара....

от ляво

до завоя десен....

между залеза....



Обичам те....

дори понякога да е студено....

и да съм лоша

или скитащо добра....

със теб узнах какво е

да си Нечия....

да си реално сбъдната

Мечта....



Обичам те....

боли и ми е хубаво....

ще се завръщам винаги от път....

в сърцето ми по вятъра

изгубено....

за две очи

звездите

ще шептят....



Обичам те....

едно признание....

понякога покрито с прах....

а друг път скрито

в дълго разстояние....

създало сигурност за мен....

във този....

свят....
@Eli

И все си мисля за това обичане...
Дали изобщо е любов?
След вятъра наивно тичане
и огън във душата нов...
А старите заблуди преживяни,
прогонени обиди и вини...
Не може вятърът да се догони,
не можем но ще го преслетваме, уви...
Уж, нереално и измислено ...а истински боли...

Бени,
душата е ранима повече от тялото....
Най-често душевните рани зарастват много трудно или въобще не зарастват доживот....
Днес пак ми минаха мисли за бягство, но после си казах - > няма да стане, ще остана и ще се боря...., а и обещах вече да не бягам.... Едва днес осъзнах, че отвътре нещо ме кара да се държа по тоя начин, някакъв защитен механизъм, когато се усещам уязвима....
Просто ще спра да ходя там, където като почета и се натъжавам, даже си и поплаквам....
Направих си едно пространство, където ще качвам спокойно фотографските си търсения....
Като се понатрупа материал ще ви го споделя, за сега ще си стоя в него тайно....
Надявам се, че сте изкарали приятна вечер....
Прегръдки!

Шепота ти....

Шепнеш ли или без глас....
Отново ми говориш в тъмното....
Шепни ми във среднощния безкраен час....
Аз крача смело там към Теб....
Във бъдното....

От шепота ти блика светлина....
А тя облича тялото ми във илюзия....
Небрежни стъпки сред безименна река....
Отново раждат нашата....
Дифузия....

Шепни ми в този кръговрат....
От сила и изгарящи съмнения.....
И винаги във този свят....
Пази от бури моите....
Движения.....

@Eli

Някакво такова вървящо….

Ден след ден във този свят,
от звезди и смях огрят,
аз вървя по път безкраен,
тъй пленителен, омаен….

А понякога летя
и със птиците шептя,
с ветровете се шегувам
и под слънцето лудувам….

Пръскам само светлина
и вълшебна доброта,
аз надеждата ти връщам
и в магия те обгръщам….

Хей, подай ми ти ръка,
ще се скитаме така –
в приказката от мечти
винаги Любов блести….

@Eli

Изперкване....

препускаме във нощите
и дните
прегръщаме копнежи
разстояния
изперкваме дори
до бяло
дълбоко в себе си
таим надежди

Обичаме без никакво
очакване
и наши истини откриваме
без време
в една реалност
вятърно избрана
ще случи знам Съдбата
световете

@Eli

As long as I have your love…

твърде дълго имам твоята любов
родена сред безкрая до дъгата
но вечно чувам в сънищата зов
и някак странно се пробуждат сетивата

вървя със боси парещи нозе
безцелно скитам под звездите стари
и търся нещо в синьото небе
под облаците приказно заспали

но срещам само тъжната Луна
и сянката ми слята с ветровете
се отразява във парченца светлина
родена в ритъма на дъждовете

аз още имам твоята любов
едно щастливо място да се скрия
а в него като нежен послеслов
душата ми обвита е в магия

@Eli

Бягство…

тръгнах си…
но обещавам
да се завръщам често
във душата ти…
по вятър нежно пак да ти мълвя…
и знаци да оставям
във Съдбата ти…

боли ме…
трудно е да понеса…
и да преглътна
всичките онези - другите…
аз просто съм една жена
обсебена до лудост
от обичане…

ще си вървя…
ще се изгубя от живота ти…
с намигване
та ти самия искаше това…
не помниш ли…
написа ми го…
в облаците сивите…

отлитам…
някъде далеч със птиците…
където ще съм в плен
на свобода…
където сълзи няма
във зениците…
и всичко е възможно в Любовта…

@Eli

Дилеми
(Размисли в живеенето…)

назъбено минутите отхапват
от вярата ми
късат обичта
и онзи топъл порив
на забрава
отлита и завръща се студа

изпразнено от ветрове
огнище
самотно грачи в нощна
тишина
вървя със боси стъпки по стърнище
а във очите няма светлина

изплаках цялата си сила
във реките
очаквайки прегръдка във дъжда
изчезващ силует
в мъглите
и липсваща в ръката ми ръка

да бъда грешна
някак се научих
прегърнала безкрайната вина
разбиране възможно
не получих
но и това с готовност ще простя

кога изгубихме
магическото чувство
за миг преплело нашите съдби
не искам във душата да е пусто
да няма слънце
в идващите дни

да си отида или да остана
да полетя или пък да вървя
полезен ход май вече
не остана
на граница съм
чуваш ли Съдба

@Eli

За изтичащото време….

текат реките в четири посоки
и времето със тях тече
мечтите ми са все така високи
надеждата в дълбокото расте

а ветрове във мислите поспират
за малко ме прегръщат във зори
най-нежната ми струна преоткриват
напомнят ми за случено преди

вървя по път изгубен сред полето
в зелените нашепващи треви
една душа ме пази от небето
и във очите ми невидимо блести

вълшебен бряг скали и морска пяна
жадуват босите ми парещи нозе
една Любов от слънцето огряна
все тъй шепти във моето сърце

@Eli