Изстрадано

Самотно ми е ...безсънието е най-мъчително, когато моята половинка е нощна смяна

Онази моя жива и щастлива половинка е някъде далече с него и ми остава другата...
онази дето все ме бута в среднощната тъга...връща ме при едни така ненужни спомени...
дето все се мъча да изтрия ...а те перманентни...загнездени някъде там в черното на мислите ми...

Било по-лесно от колкото си мислех...
скоро и тук може би ще спра да влизам...
смисъл няма за каквото и да е...

А, Ели
толкоз хубави неща ми се случват в реала, че е хубаво да си понапиша нещо
хубаво

Хах, пък моите случвания си се случват насамотек...не ме ловят нито графици и ...
нищо... от курс в курс и пак курс...само дано не ми гръмне позастарялия блонди сървър

Този път наистина край!
Край на всичко старо и било...не ми се получи виртуалното общуване и хич няма и да се напъвам повече...
блог.бг е минало и ще се постарая да е забравимо и то как ?
като се отдам на нещо полезно и смислено...а това пък ме кара да съм твърде далеч от поетичните напъни...
имам малко временце да реша и за сайта ми http://bgablog.net/ ...ще ли го бъде или ще се спомине и той...
за него ще ме боли повече не защото вложих средства ...а защото си бях повярвала, че има хора
на които ще липсвам и ще ме намирят там и дори ще споделят пространството ...но уви...
виртуала наистина е заблуда и 99,9 % от хорато търсят в нета нещо друго освен едното споделяне и общуване...
някои дори несъзнатилно си намират майстора...но то е ...не ми се пише повече...
бягам из професионалните форуми, където поне ще има кяр от загубата на време и душевно равновесие

И аз тъй бях решила да погледна в нечии очи...но вместо чудо...

там срещнах - ПРАЗНОТА

знам го вече



лилавото изпълва се с тъга
и време му е пак да онемее
и все едно ще бъде след това
дали съм мъртва или пък живея...

Ели и да се върне радостта ми е краткотрайна ...

за сметка на онова нещо което ме прави перманентно тъжна...





перманентна простотия как,

не мога да я скрия,

колкото да се напрягам,

все към нея аз посягам...

може би съм проста доста,

щом прогонвам всичко живо,

как докрай да е щастливо ...

само малко и на пресекулки

са душевните светулки....





п.п май ми липва римуването...подтискам го но не би...

Хах, супер дифузия

от мен интерференция - не ми се рови из нета ...просто ми светна на момента

нещо беше май свързано със светлината

сега обаче се приготвям за довечера ...питката замесих и оставих да втасва

и разни такива неща ...привеждам се във вид удобен за логаритмуване



хайде да лепна и това тука, че нямам време да търся друго място:



* .˛* .˛.*.★* * ˛.* ˛★ Весела Коледа и Щастлива Нова Година!
° . * .˛.*.* ° . /.\ .˛.
. *_██_*˛..* /.♫\ .˛* .˛.*.★* *★ 。* .*.. ★.˛* .˛.*.*
˛. (´• ̮•)*˛°*/.♫.♫\*˛.* ˛_Π_____. * ˛* ★ .˛* .˛.*.★*
.°( . • . ) ˛°./• '♫ ' •\.˛*./______/~＼ *. ˛*.˛* .˛.*.★*
*(...'•'.. ) *˛╬╬╬╬╬˛°.｜田田 ｜門｜╬╬╬╬ .
¯"*°••°*"˜¯`´¯˜"*°••°*"˜¯` ´¯˜"*°´¯˜"*°••°*"˜¯`´¯˜"*°••°*"˜¯`´¯˜"*°•



Специално зо теб Ели и Жоро и Децата и цялото ти семейство от нашето

Нямам време дори да страдам вече

Мятам това тук и бягам ...



http://bgablog.net/?p=948

От доста време не съм писала нищо, защото поех в съсвем друга посока...и понеже тази нощ не можах да спя и се усещах объркана и сякаш гузна от една изповед снощи ...на новата си дружка по поприще написх , че имам едни недостатък-СТИХОПЛЕТСВОТО и макар да не ми отговори ...тъй като явно е далеч, далеч от подобни изблици ...аз като, че ли точно от гузност не можах да спя...трябва ли да убивам тази част от мен дето се изливаше в рима...не мога ли да я вместя между цифри, валути, печалби и загуби...

скочих и написах това:



кротка съм изповед,
стон в тишината,
стих не написан,
пътека в душата
и се изгубвам
далечна, незрима
сякаш ме нямаше
в лято и зима...

не ми се пише нещо вече тук ...

за сега, когото имам нужда да се излея някъде ...

ще е там >>> V

Ей от мен това изповядващо нещо

http://bgablog.net/?p=1012



че труден ден се очертава

семинари, али бали и служебно тичание от единия край на града до другия