римуваниците ми

Eli написа:

[color=indigo]

Бени,
ей голяма си образка. Комедвенска е готина, ама нали е модератор и е станал спора по езиково-граматическите въпроси. Аз там имам регистрация от 2007-ма, ама нещо съм позанемарила качването. Преди по-редовничка бях....

Ели, нощеска помолих админа и профила ми вече е изтрит
ужасно място!
сякаш в гнездо на оси влезнах неподготвена
чак Йотова се появи де ми доказва, каква неграмотна некадърница съм ...
майната им

Вече слагам край на римуваниците !!!
Спирам ги като цигарите отряз
както и много други неща в оставащия ми нов живот...

Albena написа:

Вече слагам край на римуваниците !!!
Спирам ги като цигарите отряз
както и много други неща в оставащия ми нов живот...

Ми кво пък
още ми се гади като си спомня за откровенията на йотова

Коя е Йотова
.... да попитам и аз като една неосведомена....

пп : Бени, що ли си мисля, че няма да можеш да ги спреш римуваниците, ама.... лошо няма да се надяваш
Ще метна поглед в blogena, ама по-късно сега трябва да пиша....


изображение от тук

Брех от къв зор

я да се изримувам!!!

понякога съм сякаш мъничка прашинка
и бурен вятър ще ме отнесе…
а после ставам истинска голяма
и в шепите ми този свят ще се сбере…
светът изпълнен с болка и обида,
преглъщам бавно и със страст,
дори сега да бъде краят, да си ида,
ще запечатам в стих притихналото аз…
любовите ми също сякаш разпиляни,
онези неразбраните така поне,
щом истинската с мене си остана
и да си ида …няма да умре …

на гърлото ми бучица тъга

дори ми пречи истински да плача,

притихна тъжна маята душа,

отиде си, завинаги изчезна в здрача...


изчезна със обиди и вини,

прибра ги властно сам при себе си,

сега виновни, живите мълчим,

в съмнения и страх обсебени...


нима е истина се питам - до кога,

със думи безнадеждно ще убиваме,

какво ни кара да делим света,

изгубили покой сами за себе си...

Заседнала тъгата ме задавя,
а въздухът ми е на свършване…
Но, въпреки това ще се изправя-
и ще вървя напред без връщане…

Бени, злите хора се хранят от това, че ние сме уязвими и раними!
Няма доказване, че си прав, колкото и да се стараеш, убедих се…
Нашата истина не е тяхната-те я виждат през криво огледало, и най-лошото е, че сами си вярват и това подклажда лудостта им…

Прегръдки и никакво отказване!

EndY, тенкс


на прилимви и отливи - циклично
във мен се вмъква тъй параноично
едно такова чувство позаспало
от стах и болка оживяло...
и губя се объркващо потъвам
омръзна ми да се напъвам
да му остпусна вече искам края
със времето отново да си поиграя...

С вас ще се разправям довечера, че сега бързам...

Добро утро!
Честит Празнник

от мен това за сега :

http://bgablog.net/?p=1350

Рано, рано от зарана социално май ми стана

тихо кротко живуркаме в ада
с неизбежната робска нагласа
и навярно така ни се пада
път през времето с мижава класа...

и какво, че са славни дедите
щом избягяха в странство децата
тъжни спомени трупат душите
заличили смехът от лицата...

очите ми изпратиха нощта
да си отиде тиха, несънувана,
зареяни в студената мъгла,
с илюзиите цветни се сбогуваха...
а аз дори не чувам мисълта си,
оставих я самотна да робува
на спомени случайно запечатани,
на старта на поредното пътуване...
- през времето дори на автостоп,
отново през живота ще поема,
политат пак мечтите във галоп
немирни, разпиляни във безвремие....

откачам бавно и мъчително
във напъна – да съм си аз,
а нейде гадно, поучително,
крещи ми вътрешния глас…
крещи, че няма вече смисъл,
веднъж животът се живее,
добре е много да не мисля,
а с чувството горещо да се слея…
а аз го гоня още непонятно,
превръщам го във бурен огън
и после връщам се обратно,
да ме изгаря само спомен…
така мълчание попивам,
изливам се като сълза,
а трябваше да съм щастлива
и да приема Любовта…
така объркана в съмнение,
решавам – Тя не съществува,
дори да върша престъпление,
с илюзиите се сбогувам…

Разболях се от теб,

моя тъжна илюзия,

сякаш порив свиреп

и сълзата изхлузи се...

После бучица лед,

закопнях чак да стана,

разтопена по теб

и така нежелана...

Олеее, Ели
Ептен ще омажа пейзажа ако му го кажа

Хах, как си се развилняла

Явно е от напрежението, Бени...
И неизвестността, и обърквацията, и страха... и всичкото...
Ама пак ме удари романтичната струна и сътворих едно...
Дето много си го харесвам...
Ама искам да го направя на уол...
Боби ми пусна днес във Фейс-а една песничка....
Ааааадски ми хареса и тая вечер потока се изля.... (докато си правих една визуализация)...
Виж




I belong to you...
And you belong to me...

Уф, много е готино...но като го гледам чак ми иде да се взривя
След малко мъж ми ще го отнесе
само да ми се появи

аз съм та тази вълна в момента...в един друг форум
си се редуваме с един колега ...

Искам и тука нещо да пусна ...преди да замълча(може и завинаги).
Това на Дамян Дамянов ми е любимо и аз нямаше как да не се изримувам




от мен :



Добър вечер - мъртва съм, Поете...
тръгнах аз към теб отдавна - знам

и макар и още жива тук телесно ,
аз на тебе обичта последна ще отдам...

Израниха се нозете ми пустинно,
с камъни прогонваха ме всички там,

и достойно нося свойто име,
сътворено нявга с йовковия плам...

Във тълпата бях - една Самотност,
във дъжда пустиня, за неверниците - Храм,

но не просех нивга милостиня ...
Тази вечер - твоя ще съм - знам!

а ето и там какво оставям :

http://bgablog.net/archives/2006