римуваниците ми

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Съществуване

Не знаех тряваше ли аз да се родя?
Дори не знаех,че ме има.
до късно свикнах да седя,
да търся себе си във рима.
Но ето-казват съществувам,
единствена на този свят
и колкото да се бунтувам,
не ще да върна времето назад.

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Изпиваш ме сега на глътки

и нежно правиш ме щастлива...

Така се сливат мисли, тръпки

нощта безкрайно ни опива...

И аз те пия онемяла,

докосвам твоето присъствие...

Така за тебе зажадняла

във вените ми се разпръсваш...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Трябва да съм друга...

Трябва, да така е...

Истинска заблуда...

Как да си призная ?

Как да стана скучна,

лоша и прилична?

Как да се намразя?

Още се обичам...

Още в мен е живо

лудото момиче...

Още безразборно

през полето тича...

Мислите пилее,

думи запленени...

Как да го прогоня?

То е вътре в мене...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

можеш да тичаш, а пълзиш

можеш да крещиш, а мълчиш

можеш да се раздаваш, а се съобразяваш

можеш ли да си себе си - не си

КЪДЕ ТОГАВА ТИ Е СВОБОДАТА???

не се ли губи някъде между правилата

а правилата, който не спазва

дали има кой да го наказва ???

не наказваме ли себе си така

търсейки смисъла на тази СВОБОДА

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Бях лоша, бях добра.

Бях грешна, бях светица

но винаги ще си остана аз жена,

която само истински обича...

Ще бъда шепот нежен в тишината.

Ще бъда сладката присъда.

Докосването страстно на телата.

Единствена за теб ще бъда!

Единствена, неповторима

усмивка слънчева, когато

дори и лятото ще си отива,

ще бъда есенното злато...

Ще бъда бялото на твойта зима,

дъхът изпълващ сетивата,

а ти ще си ми топлина любима

и пристан важен за душата...

И ще разцъфнат наще чувства

със пролетното нежно цвете.

Да си отидеш няма да те пусна,

щом имаш място във сърцето...

Сега когото пак ме имаш,

разбираш: Как да ме загубиш?

Живееш днес със мойто име,

изричайки го пак ме любиш...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

мълчанието зная казва много
прикрива всички истини, лъжи
помага с думите така ненужни
и безвъзвратно времето да отлети
мълча сега преглътнала в душата
онази моя разпиляна простота
изплъзваща се в тоз жесток театър
и караща ме тихо да се спра
мълча в прекрасните си нощи
и в трудните си неспокойни дни
и думите преглътнати горещи
една въздишка ще се съхрани

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

тук ще си закътам тази рима
никому ненужна и ранима
сега сама ще си призная
та аз дори не те желая

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

преглъщам си мълчание отпито

не зная колко ще боли

дали дошло е със мъглите

сърцето мое да гнети

но са излишни тези думи

в дъжда изливат се сълзи

далеч от погледите чужди

мълчанието ще ме подслони

спасявам се в една прегръдка

и до наивност простия ми свят

изпивам те сега на глътки

по дяволите всички да вървят

нали си имам любовта ти

в усмивката ти ще изгрея

с трепет чакам твойте стъпки

и има смисъл да живея...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Небрежно мишката

се движи...

Небрежно и

клавишите реват...

След толкоз

много грижи,

римувам си

за кой ли път...

Римувам чувства,

настроения

римувам радост

и мечти и пак

за чужди мнения

не мога да му мисля,

не върви...

Не търся

данъчна оценка,

не искам да

съм аз поет

поетите са

нещо въпросително

и често неизказано

в куплет...

Та те са

страдащи натури,

преливащи

душата си във рима

приживе всеки

може да ги хули

отидат ли си

търсим да ги има...

Брой мнения : 3 Join date : 27.10.2009

ДА, БЕ КАК ПЪК НЕ :
"за чужди мнения

не мога да му мисля,

не върви... "

защо тогава си се свряла тука Question

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

о, имам си основателна причина
повярвай ми

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Ще те римувам, лошо настроение,

ще те прогоня аз сега.

От тебе търся избавление,

не ми е нужна пак тъга.

Ще те римувам в смях, закачка,

ще те римувам запомни,

дори да стане после плачка,

сега от мене си иди!

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

и хапя устните до болка,

а тя навсякъде по мен

и тегнaт мислите - олово

кога ще свърши този ден...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

понякога се намирам

без да се търся

друг път се губя

намирайки се

и страда сякаш

моята същност

защо ли е нужно

да се разбирам

не ща да остана

и миг след покоя

раздухана нежност

усмивка в усоя

политам безкрила

на всички простила

но истински носеща

в душата си сила

невидима лека

дори разпиляна

разпръсна се нежност

навярно желана....

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

ще се затрия ли на край света

че даже може по-нататък

и никого не ще виня

дори да не остане отпечатък

дори жестоко да боли

какво значение ли има

отново дъжд ще завали

и ще се ражда нейде рима

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Животът е мираж,една измама
окъпана във хиляди сълзи
и даже вече да ме няма
за другите ще продължи...
Светът променя се, а си е същия
все същите надежди и мечти
и кръговрат за хляб насъщен,
храна дори за нашите души...
А глад за зрелища ще има
насладата за търсещи очи
една въздишка,споделена рима,
а после нека да боли....

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Завръщам се с едно съзвучие,
във моят свят на крехка рима...
Завръщам се тъй зажадняла
да бъда аз, неповторима...

Навярно пак ще се повторя
да се похваля, кой ли път,
че любовта си имам своя
и само тя е смисъла в светът ...

Изгубвам се във свойте чувства,
изгарям истински в нощта,
и щом във сърцето си те пуснах
за тебе ще съм аз съдба...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

July Morning

Посрещам изгрева разбрала,

че всяко нeщо има си начало.

Аз своя юли заслужавам,

през юли всичко си прощавам...

Прощавам си и продължавам...

На юли вярна си оставам!!!

Дори да бъде люта зима

в душата юли пак ще има...

Със юлска пареща усмивка

дори сълзата ще е пивка...

Танцува мисълта със рима

- съдба така неповторима...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Аз времето през пръсти разпилявам
не знам защо но още се раздавам
и ден за ден уж искам да живеея
а още си горя, изгарям си и тлея...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Измъчена, ранена е душата

и вятър блъска клони във стъклата,

а аз поглеждам криво огледало,

което пак сълзите ми е сбрало...

От устните измъква се въздишка

да скъса на надежда всяка нишка

макар ненужно пак ще се напрягам

и щом съм жива как от себе си да бягам..

Защото всъщност всичко съм това

накуп събрани чувства,сетива

любов,усмивка,сълза и радост,

болка, пареща тъга и отшумяла младост...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

И мракът също е красив!-
веднъж случайно някой каза ми
Замислих се... дали ???
За мене мракът пътя е към ада!
Към онзи ад на собствената клада
от мисли и преглътнати заблуди
и оня вечен шепот на залитания луди...
А трудно в мрака аз ще ощелея
по-нужно ми е със усмивка
във истинскага светлина да си изгрея...
А мракът да поглъщат другите
онизи с раздвоените души
далече нейде себе си прокудили
и няма сила дето да ги укроти...

https://www.youtube.com/watch?v=IUlQV3o6w60

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Там нейде в междуредието бяло
случайно чувство се е свряло
и блъска мисълта в заблуда
дори натрапило ми, че съм луда...
А аз го крия още непонятно
дори го изтрия няма връщене обратно
и вече зная винаги ще си го има
да контролира таз ненужна рима...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Шумът убива тишината
натрапил свойто дребнотемие
и нейде там отвъд земята
небитието ще превземе...

Дори на хиляди парчета
разбива нечия илюзия,
че шумовете подредени
прераждат се отново в музика...

А тя отново неродена
във шепот нежен на вода
с дъжда отива си от мене
изплакана като сълза...

Дори без ноти разпиляна
там нейде над нещата
аз шепа прах когато стана
ще слея себе си със тишината...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

пълнолуние

Луната отново ме кани
разголва душевните рани...

Сърдечния ритъм влудява,
във мрака въздишка пропява...

Ще спя ли изобщо се чудя,
вилее и мисъл тъй луда...

На прага заключени думи
прогоних по тъмните друми...

Прегръща ме пак пълнолуние,
превръщам живота в безумие...

По навик така оцелявам,
със рима се пак разпилявам...

Admin Брой мнения : 761 Join date : 07.08.2009

Привидно

Някои харчат мръсни пари,
а други се хранят от боклука.
Някои от работа ги боли,
а други лежат на плажа от скука.
Как устроен е този свят?
Чак изпълва ме ярост,
че приживе се мъча във ад,
а пък други са в рая със радост.
Но привидно е само това
и започна ли да разсъждавам,
виждам бедна е тази душа
даром щом притежава.
Възхищавам се пък на тези,
дето изплуват от нищетата
и се борят вярвайки в себе си,
просто знаейки си цената.