вдъхновено от великите песни

JUDAS PRIEST- BEFORE THE DAWN


Не позволявам утрото да те отнеме!!!
Щом промени за мен дори светът.
От твойте ласки съм обсебена...
Усещаш ли как сетивата те зоват ?

Не, не желая, не боли, жестоко е !!!
Сърцето се разкъсва вътре в мен.
Изгубя ли те няма я посоката
Не тръгвай ! -просто остани със мен...

Съдбата срещна ни. Дали случайно?
Намерила те как сега да те изгубя ?
Не може да си просто малка тайна !!!
До тебе искам утре пак да се събудя...

My Way




По моя си начин
живея, копнея, обичам...

По моя си начин
към залеза тичам...


По моя си начин
аз знам ще остане ...


По моя си начин
нещата ще станат ...

И толкоз думи неказани,
чувства стаени непоказани ...

Ще правя каквото трябва
и каквото си имам ще ме радва ...

Което не мога да имам
и ме натъжава сега е

времето да преглътна
и го забравя...

Alphaville - Forever Young



Завинаги и винаги във този свят
възможно е да си останеш млад
и като стон, мелодия, случаен звук
остава нещо да напомня тук...

А младостта е чувство на душата
не може да изтриеш красотата
не се гаси, по-силна е дори от огън
безсмъртна и спасена в нечий спомен...

Душата музиката своя винаги си има
и ритъма на споделената и нужна рима
тъй запечатана във времето остава
не търсеща покой в една забрава...

Сега не бързай ти при мене остани
по дяволите всичко нека да върви
със ласките ти аз съм вечно млада
отивам с тебе даже и във ада ...

Чашите сега са пълни
и отпиваме с наслада
в миг проблясва сякаш мълния
всичките задръжки падат ...

Няма смисъл да се лъжем,
щом кръвта ни закипява
вино ми сипи до горе
ето устните ти давам ...


И отпил от тях ще можеш
с мойте мисли да се слееш.
Прегърни ме аз те моля,
както само ти умееш!

Забрави за всичко друго!
Излекувай мойте рани !
Важно е сега и тука
ти при мене да останеш...

На времето деца сме ние.

Не спира да ни възпитава.

Ту гали, ту въздига и

ту шамари ни раздава...

Важното е да калим душите,

куршум от рикошет приели...

Сърцето да спасиме

от всички болки и раздели...

От тъмното дали е този страх?
Или усещане, че някой има?
Но няма да се спра разбрах,
дори във мислите зловеща рима...

Ръка протягам светлината,
дали ще мога да намеря?
А всъщност, фобия позната
от нея даже пак треперя...

Усещам нечие присъствие.
Като ужасен филм живота е !
Сърцето бие пак до скъсване,
невиждаща усещам злото му...

Да, от тъмното е този страх!
Или от всичко в мрака притаено?
Ще продължа сега избрах,
макар в тъмата заблудена...

Животът ми, каква стихия
и пръскам огнени искри,
а може би така прикривам
пак нежността на моите мечти...

Сърцето в огън пак пулсира.
Без обич не, не се живеe!
И своят пристан пак намира,
че само тъй ще оцелее.

И само нежен трепет в мрака
във мене ще нашепва зная.
Ах, колкото и да се паля
аз ще се разтопя накрая...

Какво от туй ,
че времето е лошо...
Какво от туй ,
отново че вали?
Нали си имам
теб до мене,
а мене пак си
имаш ти..
Не му мисли,
а просто прегърни ме
докосвай нежно
моите коси...
За тебе грея,
цяла съм вселена,
а вънка , просто
НЕКА СИ ВАЛИ !!!

Чувствам болката, а не трябва!
Тъжна мисъл ме ограбва ...
Да, какво ли ми остава?
Пак сърцето се надява ...

Че приел в нощта тъмата
търся се във тишината...
Чуй приятел верен, стари!
Плачат тъжните китари.

Късат струните... Какво са?
Дъжд, неказани въпроси...
Времето тече не спира,
неизбежност ни сервира...

Приказка дали било е?
младостта отлита моя...
Мъдрост мислите ми сбира
Трябва ли да се умира ?

Когато ме обгърне тишина
със трепет на душите ви заспали
усещам молещата тъмнина
и без дори очите да затварям...

А ветровете на промяната ме галеха
и биеше смутено в мен сърцето.
Облаците хоризонта ми затваряха
и се оплитах лепнещо във битието...

О, Господар на ветрове преплетени
нищо не е толкоз трудно, безнадеждно!
Ето вече нейде там там в небето ми
лъч на чаканата светлина поглежда...

Не съм светица аз отдавна зная.
На райските врати не хлопам,
дори и мисълта да ме влече за края...
Смутена, примирена ще си трая...
Какво е АД и РАЙ нали сама си зная
така живота всекидневно ме замая,
дори си търся място тук да се покая...
Оръжие дали е тази моя рима ???
Сама си зная колко струва тъй ранима...
Но с нея се усещам, че ме има
и нечия душевна порта още разтворима
ще се опитам да открехне песента любима :

Потънах пак във мисли черни.
Защо ли връщам времето назад?
Не може да е толкоз безнадежно
- та черното си е страхотен цвят !!!


Дали е цвят или безцветие
- приело всички други цветове
и в черно бие ли сърцето ми
във мрака ще намяря нечии ръце...


Отново ще съм във играта
и кой ли може да ме спре ???
Не търся никаква отлата.
За черно време ми дойде ...

Душата има свойте скрити чернови
запазен спомен и несбъднати мечти
закътани за чужди мисли и дори очи
местенце дето окрилява или ни боли...

Без спомени, какво ли ще сме ние ?
Изплуват ненадейно или пък ги крием.
Наивно връщат времето така назад
запазват те дете, човечец вечно млад...

Едни усмивки носталгични ни даряват,
а други тъй жестоко просто нараняват.
Горят в душите наши като вечни свещи
- със миналото спомените ни са срещи...

Дори да ги прогонваме така и крием
ще си останат истинската ни магия,
която ни помага тука да се осъзнаем
какви били сме и какво сега желаем...

от мен :

Може би за това плача
да усетиш сълзата,
дето във мене извира...
Да ме докоснеш
нежно и страстно
и да речеш :
- Не плачи, Любима ! *
Ето прегърни ме във мрака
щом тази песен нашият танц
пак дочака ...


Guns N' Roses - Don't Cry


Talk to me softly
There's something in your eyes
Don't hang your head in sorrow
And please don't cry
I know how you feel inside I've
I've been there before
Somethin's changin' inside you
And don't you know

Don't you cry tonight
I still love you baby
Don't you cry tonight
Don't you cry tonight
There's a heaven above you baby
And don't you cry tonightGive me a whisper
And give me a sigh
Give me a kiss before you
tell me goodbye
Don't you take it so hard now
And please don't take it so bad
I'll still be thinkin' of you
And the times we had...babyAnd don't you cry tonight
Don't you cry tonight
Don't you cry tonight
There's a heaven above you baby
And don't you cry tonightAnd please remember that I never lied
And please remember
how I felt inside now honey
You gotta make it your own way
But you'll be alright now sugar
You'll feel better tomorrow
Come the morning light now babyAnd don't you cry tonight
An don't you cry tonight
An don't you cry tonight
There's a heaven above you baby
And don't you cry
Don't you ever cry
Don't you cry tonight
Baby maybe someday
Don't you cry
Don't you ever cry
Don't you cry
Tonight




Не плачи!

Говори ми нежно!
Има нещо в очите ти.
Не свеждай глава в отчаяние,
и моля те не плачи!
Знам как се чувстваш отвътре,
и аз съм се чувствал така-
нещо се променя в теб
а ти дори и не разбираш!Не плачи тази нощ-
още те обичам миличка!
Не плачи тази нощ!
Не плачи тази нощ!-
има рай и за теб скъпа!
Не плачи тази нощ!Прошепни ми нещо!
Дай ми някакъв знак!
Дари ме с целувка
преди да кажеш "сбогом"
Не го приемай толкова тежко!
Не го приемай толкова зле!-
Аз още мисля за теб
и за миговете в който бяхме заедно!Не плачи тази нощ!
Не плачи тази нощ!
Не плачи тази нощ!-
има рай и за теб скъпа!
Не плачи тази нощ!Моля те помни,че никога не съм те лъгал!
И моля те помни
как се чувствам сега, скъпа!
Сега трябва да намериш своя път,
но ще се оправиш, захарче!
Ще се чувстваш по-добре на сутринта
с идването на утринната светлина.Не плачи тази нощ!
Не плачи тази нощ!
Не плачи тази нощ!-
има рай и за теб, скъпа!-
не плачи
Никога недей да плачеш!
Не плачи тази нощ!-
може би някой ден, скъпа...
Не плачи!
Никога недей да плачеш!
Не плачи...
...тази нощ


от otkrovenia

Scorpions - Send Me An Angel

Колко много пазачи - ангели небесни се бяха събрали...

Кръжаха над мен с белите си криле искайки да
просветлят мрака прегърнал ме неизбежно след
поредното болезнено осъзнаване...

Но те не знаехе как да ме опазят от онези мисли
дето убиваха всяко желание...

Кой може да ме опази от мен самата ?

Този род мисли за мен така обичайни ми изпращат
една песен - любима, която няма как да не споделя
и чувайки я отново и отново - сякаш прогонва черното
и ме кара
мъдро пак да погледна на нещата :




Scorpions - Send Me An Angel



Превод:
Изпрати ми ангел




Мъдрият човек би казал да извървиш
пътя до зората.
вятърът ще брули лицето ти,
докато годините минават неусетно
чуй този глас, някъде от дълбините
това е зовът на сърцето ти.
Затвори очите си и ще откриеш
как мракът се отдалечава...

Ето ме - тук съм
ще ми изпратиш ли ангел?
Ето ме - тук сум
в земята на утринната звезда.

Мъдрият човек би казал да намериш своето място
в окото на бурята.
стреми се да откъснеш розите по пътя си,
но внимавай с техните бодли.

Ето ме - тук съм
ще ми изпратиш ли ангел?
Ето ме - тук сум
в земята на утринната звезда.

Мъдрият човек казва само да
вдигнеш ръката си
и ще усетиш очарованието,
намери вратата за обетованата земя,
просто вярвай в себе си.
Чуй гласа, някъде от дълбините
това е зовът на сърцето ти
затвори очи и ще откриеш
как тъмнината се отдалечава...

Ето ме - тук съм
ще ми изпратиш ли ангел?
Ето ме - тук съм
в земята на утринната звезда.

otkrovenia.

Goombay Dance Band - Seven Tears

от мен:

Когато денят ми съвсем посивее
уж мрачно, а вън дори не вали.
Отново аз седем сълзи ще излея
тъгата ненужна далеч да върви...

И ето политам с криле на мечтата
в безкрайната мамеща още ме шир
какво от това , че лесно аз плача
душата след туй обладава я мир...


Сълзите ми седем дори неразбрани
превръщат отново живота в Любов
изтриват горчилки и белези, рани
и стоплят тъй нежно живота суров...

Мислех, че си ти -
моя сродна душа
и докоснал ме в мрака,
ти подадох ръка...
И покорно зачаках,
вместо туй ме отблъсна
и жестоко рани,
а защо ли ми липсваш,
тъй ще спре да боли...
Но не спира - това е,
вечно в мене ще тлее,
нещо толкова мъртво,
няма да оживее...
И така нараняващо,
пак ми липсваш, уви...
Няма смисъл аз зная,
но ужасно боли...

Чуваш ли как плачат стъклата
обладани от капките дъжд ?
И мелодия тъжна, позната
ме поглъща така изведнъж...

И сълзата се ражда във мене,
болка блика дълбоко в сърцето
не е просто от лошото време,
а от нещо внезапно отнето...

Нещо раждащо мислите черни
замъгляващи светлия ден,
във нощта ми посоки неверни
скъсват струна натегната в мен...

Завинаги и винаги във този свят,


възможно е да си останеш млад


и като стон, мелодия, случаен звук,


остава нещо да напомня тук…





А младостта е чувство на душата,


не може да изтриеш красотата,


не се гаси, по-силна е дори от огън,


безсмъртна и спасена в нечий спомен…





Душата музиката своя винаги си има


и ритъма на споделената, и нужна рима,


тъй запечатана във времето остава,


не търсеща покой в една забрава…





Сега не бързай ти при мене остани,


по дяволите всичко нека да върви,


със ласките ти аз съм вечно млада,


отивам с тебе даже и във ада …




=============

това може би е първото ми нещо написано по песен и ...
нивга няма да забравя вдъхновителя...дето ме запали...
нищо, че бълзо ми лисна кофа вода да се опомня но не би...
не се гаси

ето и от там

http://bgablog.net/?p=224

Много е хубаво стихото и песничката обичам...
И не тъжи....

e...няма как...
ако не тъжа - значи съм умряла
тя тъгато си е вътре в мен и за секунда се отприщва
дори напоследък от хубавите спомени
за лошите пък да не говорим
но тъй ще е - примирих се вече...бягам аз от всички надалече...