мои драсканици

Само 7 дни ми оставаха да навърша 20.Мислех си, че живота е пред мене.
Бях една от вечно недоволните цупли дето знаят какво искат, но все някой
им пречи.Преживяла моминските си разочарования и готова да си отмъсти
на всички мъже.Така само се бях нахъсала на живота, че хич не ми пукаше и
БУМ...Удар, несвяст, комоцио, купища ламарини и шанс да се опомня оставайки
жива...Да бе по чудо съм оцеляла...Понеже не помнех, така и не можах да кажа
как съм успяла да се измъкна от сплесканата кола, как съм успяла да се измъкна???
Както и да е така или иначе ми се губи, хич не ща и да си го спомням...
И така оцелях, но си умряха много неща от мене.Умря ми безразличието,
умря ми надменната капризност, умря ми ...Абе, знам ли?Промених се, реших че
трябва да използвам шанса да живея.Мислех си, че съм остаряла преждевременно,
косата ми побеля(къв ми е проблема) веднага станах червенокоса...
А сега на къде ? Ама изглежда бях поумняла нещо...Преди това, като че ли на пук на
отличната диплома и на всички домашни насърчители изобщо не желаех да уча, но
сега бях решила да го направя...Имах нужда от тотална промяна.Промяна на срeдата,
града...Колкото може по-далече.Русе супер Русееееееее.Какви години, щастие, любов
и....Ами това е...Трябва да се случи нещо разтърсващо за да те накара да се осъзнаеш.
Трябва някой така силно да те пожелае, че да те накара и ти да го пожелаеш,
по оня начин, чист и истински нежен и докосващ.Ама това е една друга тема...

Събуди я силен гръм.Проблясване на мълния
и ударите на едри капки по перваза...
2,30 часа през нощта. Естествено Ицо пак
е на компютъра.Замисли се.Сякаш бурята
завладяваше душата й.
Вече 23 години бяха семейство.Единствената им
дъщеря Зорница живееше от една година в
Чикаго.

Поредното му потъване беше в интернет.
В началото на брака им беше пиянството.
Запиваше се до късно.Прибираше се изхлузваше дрехите си още в антрето - независимо от сезона и се шмугваше в банята. После се вмъкваше поизтрезнял в спалнята и я обгръщаше с ласки и нежност.
Имаше приятелка която се пържеше в ада на семейното насилие и просто и казваше :
- Дай Боже всекиму такъв пияница !
Това продължи 3-4 години и изведнъж престана.Дори отказа цигарите.
Опита се да разбере причината но той избивайки го на шега казваше, че му
е дошъл акъла...

После започнаха телефонните атаки и бележките на "доброжелатели" подпъхнати под входната врата. Тя дори не ги четеше, а ги разкъсваше на колкото може повече парчета и ги хвърляше в боклука.
Усещаше присъствието на другата в живота им но не от липсата на ласки и нежност. Нито за миг не се почувства пренебрегната.
През всичките тези години все се разтапяше в ръцете му и не можеше да си представи живота без него.Пак всичко свърши от раз с мини-инфаркт.
Когато я хвана за ръката пребледняла до леглото му в болничната стая само рече:

- Зоя, защо през цялото това време не ме попита нито веднъж за нея?
Защо не прочете нито една бележка? Защо ...

- Не мисля, че беше нужно!Как смяташ?

Той замълча загледан през прозореца и чу сподавения му глас:

- Тя ми разби сърцето!

После Зоя, както винаги се грижеше да събере разбитото му сърце...
Дори веднъж сънува как държи в ръцете си кървящото му парещо сърце.

Последната му "зарибявка", както се изразяваше сам беше компа.

- Ей, защо не спиш ?

- Бурята ме събуди.

- Спряха нета естествено...

Тя не каза нищо просто потъна в обятията му.
Там се губеше всеки път. Дори бурята беше заглъхнала...

Всичко и тръгнало от там.
От онази книга и хрумката на мама да ме кръсти Скарлет.
Скарлет Иванова Тодорова - връзва ли се според вас, а?
Леля и тя има принос. По време оно е била книжарка(има ли
такава дума) в баш книжарницата в малкото ни провинциално
градче.То не, че имало кой знай колко - още две три барачки
до училищата. Разправяха с умиление с мама как по онези
времена се купувало книга и то "Отнесени от вихъра"
Аз май съм си паднала на късмета с това име
Дали името има значение за съдбата на човека не зная но
аз все във вихър попадам и все съм отнесена та чак занесена.
Не е лесно от малка да си Скарлет между едни Боряни, Албени
в малкия град - една такава различна още на първо четене.
Мама уж учителка и на ти с детската психика пък какво ми причини
Родила ме е на моите години.
Ех, забравих да ви кажа - скоро чукнах 36
Има време всичко ще си кажа
Та, имам брат 7 години по-голям и за него,
колко имим да разказвам...
Мама учителка в гимназията, тате агроном, а
бате - шит данъчен инспектор с две дечица - Петя на 16
и Антон на 12.
Снахата Радослава направо съкровище - не напразно бате я нарича така...
Като се сетя и се смушвам в някой ъгъл и се скъсвам да
рева за себе си.
Аз никога няма да имам такова семейство
Никога няма да имам деца .
И едва ли някой ще ме обича така, както аз бих желала.
Дори си забранявам да обичам въртейки се във вихъра
на моята безнадеждна обреченост.
Бях толкоз млада и глупава .
Втурнах се с такъв хъс да уча икономика .
Да разкажа но съвсем накратко какво ми се случи за да сте наясно, че подробностите жестоко ме смачкват
Та на един купон още в първи курс леко пийнала и един асистент така се възползва от мен дори го направи със сила.Ужасно си беше.
Още си мълча и го пазя тайна от всички.
Забременях, аборт - тежък, усложнения и жестоката
присъда - да не мога да бъда майка повече.
Как подяволите, можех да го родя това дете като щеше
да дойде на този свят по този начин?
От този ... нямам все още точната дума как да го нарека
пък то и няма смисъл дори вече не е между живите.
Цапнал го инсулта още на 50.
Ох, колко пъти се опитвах да си посегна на скапания живот
Но все нещо ме спираше. Едно такова нещо беше Любо.
Толкоз непринудено влезна в живота ми, дари ми прекрасни мигове и още като се сетя потръпвам чувствайки се жена - жива и желана .
Моето мрънкане (няма да си истински щастлив с мен) го прогони чак на оня край на света в Чикаго, където се ожени
за една японка и вече чакат второто си дете.Често се чуваме, колкото постоянно да ми разравя душицата на нали му
обещах да си останем приятели. Ех...
Стига толкоз вече не ми се разправя друг път ще продължа...

Странно е как нещо, което толкова желаем като се
случи вместо да ни олекне ни обърква повече.
Колко пъти обмислях варианта да избягам от това напускайки .
Колко трудно ми беше да подтискам чувствата си
лутайки се в лабиринт от самонараняващи изблици.

Понякога в съня си се отпусках в
ръцете му и политах. ...
След което ми беше още по-трудно да усещам присъствието му
толкоз близо до себе си.
Да усещам как погледа му танцува по мен
забранявайки си да го погледна.
Всъщност колко пъти го бях поглеждала в очите
за тези три години?
Веднъж и ми беше достатъчно да разбера,
че се вмъкна дълбоко и завинаги в душата ми.
Страхувах се някой да не разбере но знаех,
че той знае какво изпитвам колкото и студено и
недостъпно да се държах.
Защо, подяволите не бях поне малко егоист за да си
подяря макар и само няколко мига от това,
което ми беше нужно? Защо?
Нали съм свободна, самотна и...няма какво да изгубя.
За него ли ме е грижа та той така ме желае.
Усещам го дори когато е далеч от мен и онова
учестено дишана, когато е до мен и уж неволно се докоснем
подавайки си някоя папка или висейки на принтера.
Знам, че не щастлив с жена си.
Знам, че дори има пълното право да й изневерява.
Знам, че го прави с други...АААА може би това е !
Не искам да съм просто една от тях!
Животът ми така се случва от самото ми начало,
че никога не мога да съм една от тях.
Винаги ще бъда сама и различна.
Поне да можех да имам дете
Да имаше на кого да даря обичта си.
Но явно това е част от различността ми.
Да съм жена и да не мога да бъда майка.

Да Калоян напускаше.
Утре петък беше последния му работен ден и край.
Ех, свърши се!

- Скарле, искаш ли кученце?

- Какво? - Петя колежката от другия отдел ме
гледаше въпросително.
Не бях я усетила кога е дошла.

- Пет броя Малки душици. Като голи мишлета
- умиление от чак насълзеното й присъствие ме
насълзи и мен, а дали беше от това ?

- Тове е добра идея - усмихнах се осъзнала изхода
от собственото си безплодие.
Ето шанс да се грижа за едно същество, което дори
няма да задава въпроси и
ще ме обича истинки и безрезервно .

- Довечера ще дойдеш ли?

- Къде?

- На партито организирано от Калоян в "Спектър" ?

- А, не знам но за кученцето твърдо ЗА

- Хайде не се стягай! Ела ти поне няма какво да губиш.
А Труди или Део ?

- Хах, Труди разбира се

- Твоя е! Но ако дойдеш довечера!

- Петя, не е честно! Това да не е ...
Добре де.Ще дойда.

Калоян. Забравих да ви го опиша.
Колегата, който срещнах на входа още като постъпвах
на работа.
На годините на брат ми.
Семейство и две големи момичета-едната
студентка медицина, а другата в
музикалното хореография.
Съпругата му акушерка в частна клиника.
Семейство за пример!
Дори не зная къде отива да работи но напуска.
И край! Ще свърши всичко!

Сега се замислих за думите на Петя загнeздили се
някъде в съзнанието ми. "...ти поне няма какво да губиш"
Вярно, че шушукаха за нещо между тях с Калоян но аз
не обичам да се вслушвам в подобни неща.
Петя също имаще прекрасно семейство с две дечица
и куп животинки вкъщи.
Не искам да знам за отнощенията на колегите си и
винаги усмихната размятам оня принцип
за несмесването на работни и други отношения.
Ех, ...

Колега - вече бивш ...

Калоян - следва продължение

Калоян

Eстествено няма да отида на купона!
Как пък не?! Ще се затворя вкъщи и ще
проклинам целият свят. Не мога да си причиня това!
Да отида и да съм една от тях...
Прибрах се, изхлузих дрехите още в антрето.
Напълних ваната и си налях любимият ми бърбан...
Потопих се в пухкавата ухаеща пяна, отпих глътка
и затворих очи...
Искам да остана така. Да свърши всичко.
Никой няма да усети липсата ми.
Родителите и брат ми и другите...Но те си имат свой живот.
Аз съм просто едно допълнение избягало отдавна далече в
големия и чужд, студен,град.
Естествено телефонът прегря да звъни.
Изредиха се всички без Калоян.
Много им здраве!

Хрумна ми нещо дето отдавна не смея да направя.
Седнах на компютъра и си направих фейсбук.
Започнах да търся приятели ей така. Пиша случайно име
излизат 500 резултата и избирам случайно цък и искам
да ме приемат.
Антон - цък , Антоанета, Антония...
Иван, Иванка...
не знам колко съм нацъкала...
Оформих си профила, сложих снимка,
качих любимата си песен, изтеглих късметче и
отговорите заваляха...
Писа ми съобщение Петър да ме пита от къде се знаем
и как съм решила да се сприятеля с него -случайно-отговарям
Чата също започна да цъка и Мария ме попита коя съм и така...
Свят ми зави. Уредих си една среща набързо още за утре и спрях компютъра.
Чувала съм, че доста народ е потънал в нета и отдавна не са себе си.
Сякаш има значение за мен дали съм или не.

Съвсем спонтанно реших, че ще го направя.
Интересно ми беше, може пък и забавно да стане.
Как да знам без да съм опитала, нали ?
Нарочно избрах този дето беше като харем.
Жени, женички, момиченца...
Искаше ми се да го видя. На снимките не беше кой знай какво,
а толкоз му се лепяха. Омайваше ги някак си.
Писал си човекът женен много снимки семейни детенце и всичко
пък около него...
И тъй леко по комшийски се срещнахме на по кафе.
Беше мъж след когото изобщо няма да се обърна.
Дори доста стеснителен.
На директния ми въпрос с вперен в него поглед
(беше с очила без които щеше да изглежда още по-безличен):
- Защо се срещнахме, всъщност?
Мълчание, притеснение и поредната запалена цигара.
- И защо реши точно с мен? - настоявам аз.
- На живо си още по-хубава!
- Хах, какво ще правим искаш ли да ти кажа, какво мисля наистина?
- Винаги ли си толкоз директна? Може би затова си сама? - клъвна ме и той
- Може би - разсмях се.Наистина ми беше смешно.
- Аз не съм щастлив с жена си! Търся нещо различно и ...
- Разбра, че няма да съм аз нали? -мълчеше и дори затвори очи сякаш да
преглътне нещо, което го задави и чак не успява да си вземе въздух...
Усетих се жестока и ужасна. Протегнах ръка и докоснах ръката му
тръгнала да вади нова цигара...
- Стига си пушил!
- Какво? -стреснато сякаш нещо се отпуши в него
- Много пушиш и ..
- На кой му пука?! Стана хвърли банкнота на масата и си тръгна...
Дори не ми стана гузно. Платих и си тръгнах.
Естествено влизайки в профила си разбрах, че нямам вече достъп ))
Нищо има още толкоз възможности човечеца, а аз нещо от първо четене
се провалих.Как го правят другите не знам?

Отивайки на работа в понеделник очаквах да ме питат, защо и ...
Но не бил.Петя се появи чак на почивката в 10.
- Как мина?
- Никак Събрахме се ние но той не дойде.
Изпрати голямата си дъщеря донесе плик с пари
за сметката и извинение, че баща й бил неочаквано възпрепятстван.
И така пихме по едно и си тръгнахме.
- А ти ?Защо не дойде? Да не сте били заедно?
- Как пък ти хрумна ))Майтапчийка - наистина ми беше адски
смешно. Петя се изнесе с типичната за нея муцунка
Така чувствах се странно. Уж не исках да мисля за това,
а все се чудех какво ли всъщност се е случило с него...
Как ли е днес дали е на работа?

Защо, подяволите ми се случва всичко това?
Искам да забравя. Нищо не се е случило, а в съзнанието
ми продължава да се върти образа му. Вече няма начин да не
го сънувам затваряйки очи, а мислех ще е по-лесно като го няма.
Като не го виждам. Като не усещам погледа му върху себе си.
Напротив!Още по-трудно е ...
И това страшно главоболие. Не мога да го преборя.
Нищо не помага.Няма смисъл от лекарства.
Чудя се дали да не вървя пеш прибирайки се от рабата.
Ей, тъй да си проветря мислите.Та дори няма кой да ме чака.
Усещам вибрацията на телефона и както обикновено съм го
пуснала в огромната си дамска чанта и докато го намеря вече
съм на ниво "неприет разговор"
Голяма работа - непознат номер. Докато умувам звънна в
ръцете ми. Вдигам :
- Скарлет?
- Да, на телефона.
- Здравей! Липсваш ми!
- Кой си ти ?
- Калоян
- Моля?
- Да, аз съм. Искам да те видя!Къде си?
- Заета съм в момента.
- Чакам те пред вас. Идваш ли насам или отиваш другаде?
- Отивам...
- Нищо ще те чакам.Имам цялото време на света...
Затворих телефона и ушите ми пищяха, усетих как ми се завива свят и
и ми се гади...Господи, откачам.

Епилогът на отнесената от вихъра - дежавю
Какво да правя? Не зная. Страх ме е.Наистина мислех,
че всичко приключи и с течение на времето всичко ще избледнее...
Далеч от очите, далеч от сърцето.Как, как подяволите като се е
забило като пирон в съзнанието ми и бавно и мъчително ръждясва.
Вървях объркана от тези парещи мисли и не усетих
как стигнах зад ъгъла и замръзнах на място. Колата му беше
там точно до входа и нямаше начин да не ме види като се
доближа. Обзе ме паника.
Върнах се назад и тръгнах към супермаркета.
Имаше малко барче, където се настаних в най закътаното място и
си поръчах кафе и кутия цигари.
Не съм пушачка. Като студентка две-три години се включвах в
общия навик по събирания, колкото да мога да привикна с
околния дим но когато заплувах в собствения си самотен живот
съвсем не изпитвах нужда от това. Любо също не пушеше
и ...Любо? Изплува в съзнанието ми и сякаш седеше до мен
на масата, вечно ухилен и положителен. Винаги успяваше да ме
изкара от състоянието на апатия и безразличие и да палне отново
чувство за хумор дето забутвах някъде дълбоко в себе си.
Сервитьорчето ми донесе поръчката с въпроса:
- Нещо май сме решили да будуваме тази нощ, а?
Кафе по това време? Искате ли огънче?
Личи си, че не сте пушачка дори запалка не извадихте.

Сякаш ме събуди .
- А, да не предлагате ли запалки и дори да си купя,защото
май смятам да се влея в морето от пушачи

- Хах, това е безумие - ухили се той палейки ми цигарата
със дежурната запалка препасана там до отварачката и химикала.

- Да май ще върша все безумни неща и ...

Извикаха го от съседната маса и той се оттегли.
Замислих се колко дълго мога да седя тука и да върша глупости
и колко ли той ще чака ...
Цялото време на света е доста. Извадих телефона си и набрах
номера.

- Да, Скарлет чакам и ще продължавам. Къде си?

- Ела в барчето до супермаркета!Там съм -затворих.
Махнах на сервитьора и си поръчах джин-физ ...

- Това вече е друго нещо - прибра празната чаша от кафе ухилен
- Сега остава да се включи мъж и всичко ще си дойде на
мястото - разсмях се с глас ))Наистина ми беше смешно.
Сетих се на баба любимия насърчителен девиз, когато трябваше
да ме подкани да направя нещо, което не ми се ще:

- Хайде, баба това да не е сън да се размине!?

Сега се опомних. Точно така! Сякаш това ми се беше случвало.
На сън ли или дежавю...Не зная но дори това с което беше
облечен и начина по който изглеждаше току що влизащия Калоян
ми беше до болка познато, а на работата почти не го поглеждах
и не знам дори какъв му беше стила. Господи, най-прекрасния мъж
на планетата!Усмихнат ме гледаше и аз сякаш потъвах в погледа му...
Издърпа стола близо до моя и седна.Хвана ме за ръка
продължавайки да ме гледа,а аз вцепенена продължавах да си
спомням всичко това...

- Извинете - намеси се сервитьора- желаете ли нещо?

Чух гласът си някъде сякаш отвън:

- Да сметката, моля!


Сeтете се какво се случи след това! Не ми се разказват подробности
Те са лични и страстни и прекрасни ...
Всичките ми мечти и сънища накуп събрани и преживяни наяве

Втора година вече сме заедно.Никога не съм си представяла...
Всъщност мисля, че а дааа дежавюто )

Какво пък нима не си заслужавах всичко това?След всички самотни
нощи сега сякаш не можех да мисля без да е до мен ...
Като си спомня как се борех със себе си и чувствата си цели
три години.И онези мои принципи.Не се забърквай с колега,
не се забърквай с женени мъже, не показвай на другите какво
чувстваш.
И колко смешно ми беше като ми разказваше Калоян как съм
била като отворена книга. Дано само за него да е защото цялата
тази борба да градя прегради ще да е била напразна си е личало
от далече, колко ми е трудно и как не съм себе си.
Няма значение вече!
Може би ако бях се оставила да ме водят първо-сигналните
чувства освен, че щях да се чувствам гузна и виновна към
другите едва ли щях да съм щастлива със себе си.

Мъжете са странни същества! Особено тези дето могат да имат
всяка жена. Правят го но все търсят и гонят онази която има
малко воля и сила да надвие самата себе си ...
Случвало се е дори сам си призна, че ако беше се случило
нещо между нас още в началото едва ли сега щяхме да сме
заедно. Никога не го попитах дали слуховете са верни и с коя
от онези върти-опашки го беше правил но това едва ли имаше
значение. Какво значение има едното почесване ))
Първо-сигнално и необмислено но то не се отдава на такива
като мен.Дали животът ме беше направил такава. Онзи фал в
секса още в самото начало?! Не знам. Ех, ама и за все мисля
мисля все разчоплям нещата ...

Събота сутрин. Ставам свят ми се вие и краката ми треперят.
Калоян придърпва завивката и продължава да спи.
Седем и половина.
Няма да мога да заспя.Решавам и да не се мъча.
Докато си мия зъбите и едва не повърнах. Всичко в мен си
надига.Разбъркано ми е и в мислите, сякаш нещо ме заслепява ...

Господи, не може да бъде!!!Не може да е истина. Поглеждам
календара има още два дни до 7 а тогава ми меше цикъла
миналия месец.
Не не е възможно. Нали...
Едва дочаках да стане осем часа намятам спортното яке на Калоян
както съм си по домашно облекло дори нахлузвам маратонките му
и шляпайки се забързвам до аптеката на съседния вход за малко
да падна. Хващам се за стената и дишам дълбоко.Аптекарката ме
гледа въпросително:

- Тест за бременност??? - забива се въпросът й и ме опомня

- Да - най скъпия и надежден

- Ето ви и това лекарство ако тестът е положителен до понеделник
ще ви спасява от повръщане и световъртеж лекарите задължително
го изписват при подобни проблеми -помага и е безобидно

- Благодаря ви - излизам едва преглъщайки от типичната миризма
на аптека.Навън дишам дълбоко и сякаш ми просветна...

Тестът излезе положителен.Глътнах хапчето и след малко ми стана
по светло и свежо.Нещо под лъжичката ми се вълнуваше . Влезнах
в спалнята.Калоян се протягаше усмихнат:

- Ей, бонбонче ела да ти покажа нещо имам една изненада за теб

- Да, бе да )) -едва ли ще да е по по от моята !!?

Придърпа ме към себе си. Хвана ръката ми и я мушна под завивката
знаех го какъв е щурчо но нещото което пъхна в ръката ми не беше
това което очаквах. Кутийка с формата на сърце и естествено пръстен.
Нахлузи го на пръста ми и вече бях съвсем и аз не знам къде...

- Хей...изстенах аз Какво е това? Нали решихме да не се обвързваме...

- Не, нищо подобно не сме решавали )) -смееше се на глас

- Калоянееееееееееееееее слушай ме внимателно!
Ама много внимателно!Чуваш ли ме?!

- Престани вече, Скарлет стига с твоите театри.

- Бременна съм!

- Какво - скочи и метна завивката

- Да невероятно, но преди малко тестът показа ДАААА пък и
чувствам се странно и ...нямам търпение да стане понеделник ...

- О ооо , скъпа... усещах го. Знаех си ))

И така. Вихър не вихър носи ме отнася но ми донесе едно
малко същество едно прекрасно създание малкия Калоян

Ами това е станах майка на 38, колкото и да не е за вярване
онази присъда явно съм си я изстрадала и малкото шанс да
зачена се е осъществил...
Иии съм най-щастливата жена на света ,ааа таткото и той ...
Шегува се със своите 45 години но така младее като се
боричка с малкия пухчо...

Това е

Събуди се червената шапчица по-червена
от всякога.
Обаче, нещо в нея така се бунтуваше.
Писнало и беше от всичко. Грабна си
шапчицата и хукна накъдето й видят очите.
Аман - мислеше си тя
- Писна ми да съм червена, писна ми от тоя
тъп вълк и от всичко...
Ще взема да мина в един по друг свят в една
по-нова приказка и хич не се замисли...
Метна шапката в храсталака и побегна,
колкото й държат краката...
Бяга, бяга и тя не знае колко и изведнъж се
стресна от чукането което издаваха
собствените й крака, ужас.
Беше на някакви странни подобия на обувки и
сякаш стъпваше на пирони. Усети някаква тежест
и докосна тялото си ...
Ужас, беше се сдобила с гърди, които почти се виждаха,
мъчейки се да се подадат над парчето плат, закриващо ги едва...
Учудено тръсна глава и усети косата си дълга и разпиляна почти до кръста й.
Докосна я, взе я в ръка и я видя руса, руса та чак бяла,
една такава лъскава не можеше да определи
на какво й прилича...
Огледа се и сърцето и затупа лудо. Намираше се вече на място,
където беше пълно с хора,
които вървяха бавно и се смееха говореха и дори
не я забелязваха...Стъпваше по път направен
от бели еднакви гладки,равни парчета камък,
около които имаше наредени сгради сякаш са
дюкяни като онези от нейната приказка само дето бяха големи и лъскави .
Спря се, свят и се виеше от всичко това и реши да попита най-накрая някой къде се намира.
Спря се до една не много възрастна дама и попита:
- Случи ми се нещо странно и не знам къде съм ?
Може ли да ми помогнете?
- О, милата как си се подредила.
"Кой те гримира така в тази изтъркана роля"
--ха ха ха )
- Какво значи това?
- Виж сега, всички знаем какво ви се случва денонощно на вас пищните блондита,
само дето вие не знаете...- мазницата продължи да се
смее гадно и тя побърза да се отдалечи,
колкото може по-бързо от нея...
Само дето много трудно ходеше с тези подобия на обувки.
Забеляза един човек на около 50 години как я
гледа и си помисли да попита него, но погледа му беше особен и тя предпочете да
не го заговаря и забърза крачки чувствайки страшна болка в краката в главата и къде ли не ...
Изведнъж и хрумна. Ще попита някое дете.
Видя нещо като езеро и около него кръгли
столчета, като копчета и по тях насядали хора
Спря се до една групичка деца момичета е момчета,
странно облечени в едни и същи панталони дори момичета...
- Хей, деца може ли да ви питам нещо?
- Иес,много си яка - изчурулика малко русо момиченце с лунички:
- Фолк певица ли си ?
-Какво ? Не, не съм никаква певица.
Работата е там, че нищо не си спомням,
случи се с мен нещо странно и сега се лутам тук без да зная къде съм и коя съм ...
- И ние какво да направим?
- Просто, да ми кажете къде се намирам...
- Споко, намираш се, майна във Филибето ха х а ха ..в Пловдив,
в центъра на копчетата...
Ама как си се издокарала...))
Тя беше още по-объркана...
Вървеше без да знае на къде и сълзи замъглиха очите й...
Какво се случваше? Какъв беше този свят?
Домъчня и за нейната си приказка .
Спомни си думите на една старица, която живееше близо до тях.
- Когато силно пожелаеш нещо само затвори очи
и то ще ти се случи...
Затвори очите си, които незнайно защо лютяха и когато ги докосна усети нещо мазно по тях, погледна ръката си ...
Каква е тази боя ? Какво е всичко това ?...
Затвори ги още по силно и си пожела да се върне там, където и беше мястото...

- Хей, Червена шапчице къде се губиш? - беше вълкът по-истински от всякога. Така му се зарадва ))
Той я гледаше учудено със зинала уста...


ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ ДА НЕ ПОПАДНЕТЕ В

НЕПОДХОДЯЩА ПРИКАЗКА....

- Няма да излезе нищо, Наде! Остави ме!
Пък и виж какво скапано време...
Не, не и не на тази не може да и се отказва...
Тя си е такава винаги на нейното да става.
Да, бе най-положителната личност, която съм
срещала си остава Надежда.
Като се е вкопчила в идеята, че трябва да
ме спасява от мен самата и не ме остава на мира .
Още няма и месец от как се разпъркахме с Цецо
и не ми се излизаше не ми се общуваше с никой.
Дори отпуската си взех, защото лятото не
ме пуснаха...
Сега съм се затворила и цял ден пиша ли пиша
мисля, че ще се получи нещо като книга но
едва ли...
Та няма как и ето ни с Надето на една маса
за двама пием си по едно малко и си се смеем,
защото с нея сериозно няма.
Скица е голяма и заразителка с усмивки
Изведнъж усещам сякаш щрак със светкавица
на фотоапарат.
Не, просто усещането е такова, когато уловиш
нечий поглед.
А това беше страхотен поглед на страхотен мъж,
който сякаш погълна усмивката ми наекс.
Замръзнах, чак ме преряза в слабините.
Не, не подобно нещо не беше ми се случвало
да сега.
А той продължаваше да ме пие с поглед ...

- Ей, Лорче ехооо - стресна ме моята Надежда
Какво стана пребледняла си - обърна се и го видя
Лелееее ...
Вдигнах чашата и я пресуших наекс.

- Виж, мила нищо че е с някаква напудрена блондинка
мисля, че пича ще е твой! Вервай ми !

- Стига с твоите напразни надежди, Надеждо - изплезих й се
въпреки, че той продължаваше да ме гледа.
Усещах го с цялото си същество без да смея да го погледна .
Давай да се омитаме, че откачам!

- Я по-кротко тая вечер си с мен !

След малко той и блондито си тръгнаха и на мен ми
стана смешно.
Може и от питието да беше но се заливахме от смях

- Ама и ти си една празна надежда ))
Щял да бъде мой - ха ха ха не спирахме да се кикотим...

Смешно ми беше и когато се прибрах и останах сама.
Смешно ми беше как можа да ми хрумне изобщо,
но затворих очи и усетих същата тръпка, сякаш ток
минава през тялото ми ...
Цяла нощ не мигнах. Мятах се като луда на границата

между съня и онова усещане.
Сутринта скочих и хукнах навън. Обикалях улиците,
а ръмеше ситен октомврийски дъждец .
Телефона ми завибрира.Няма да го вдигна.
Сигурно е грешка.Но не спираше. Надето?

- Къде си, скицо ? Няма да повярваш! Ела към нас !

Като ме видя мокра и прогизнала :

- Ей, ама ти наистина не си с ума си ! Ето - подаде ми

бележка с телефонен номер и - Божидар

- Какво е това ?

- Сутринта ходихме с Петьо на кафе и оня перфектния беше там.
Кротко си пиеше кафето сам. Още като ме видя и скочи, извини се
на Петьо и ме помоли да ти дам това.

- И от какъв зор да го правя ?

- Знаех си и аз му казах, че така ще реагираш.
Той обаче вика, че бил търпелив и щял да чака ...


Прибрах се, накиснах се яко във ваната. Сипах си питие,
пуснах любима музика
и се загледах през прозореца. Капки дъжд се стичаха и
аз пак усещах онова чувство. Взех телефона с трепереща ръка и ...

- Моля - от кадифения тембър ми премаля още повече
и затворих.
Звъни, вдигам ...

- Ей, знам че ти е трудно но не трябва! Да се види още сега, а ?

Ами видяхме се и така ...
Стига съм изпадала в подробности! Само нещо още по-невероятно.
Оказа се, че блондито му е сестра т.е брат - объркано нали ?
Е, сякаш не сте чували за транссексуални ...
Няма значение имаме си две момичета и онази тръпка още си ни тресе )

Гледаше през прозореца на автобуса и дори
болката я нямаше вече...
Всичко минаваше като на лента дърветата и
всичко останало се преливаше в едно.
Дори не можеше да мисли.
Може би точно това искаше да чуе от лекаря?
Безнадеждната присъда. Та тя сама отдавна се
беше осъдила на самота .
А такъв живот има ли смисъл изобщо?
Виновна ли беше ?
Защо, по дяволите така се обърка всичко?
Щеше ли да е различно ако не беше онази нощ
и всички други неща, които й се случваха ...
Виновна ли беше?
Тя ли предизвикваше всичко това?
А така искаше да обича, да бъде обичана.
Защо така ограбена се лута душата?
Може би защото тялото бе обладано насила?
И през всичките тези години дори не сподели с някого...
Пазеше тайната забита като пирон в сърцето си.
Тази тайна беше я направила неспособна да обича да се чувства истинска жена.
Тази тайна може би образува и бучката в главата й?
Тя се превърна в смъртоносен тумор,който ...



Пак.Болиииииииии ...Причерня й и изгуби съзнание .



- Ей, Танчееее - усети разтърсващо побутване по изтръпналата си ръка.



-А аа лельо Пепи добре съм . Задремала съм.



- Слизаме де!Пристигнахме .Вече сме на село.



Вече няколко месеца се беше върнала на село.
Диагнозата се изясни днес но тя отдавна усещаше

какво става и искаше да свърши там, където и почна ...
Работеше с лаптопа и нямаше значение къде е .
Омръзна и този град.
Град, който изсмукваше силите й.
И всичката префърцуненост и надменност на тези
на който се мъчеше да обясни своята гордост, че е селянка .



На кого му пука ?
Няма да каже на никого.
Дано само свърши по-бързо.
Наболя се. Настрада се .
Настудува се в панелния ад.

Сега тук иска да догори като малка свещица.

Днес почиваше. Обичаше почивките си в делнични дни.
Оставаше сама вкъщи и въпреки домакинските задължения
успяваше да си почине най-добре.
Днес обаче се събуди с главоболие, което не мина
както обикновено от сутрешната доза кафе.
Пиеше кафето си на компютъра преглеждайки
си личните местенца, но днес не го направи.
Излезе на терасата и се загледа във вече
напъпилата слива. На кого ли му е хрумнало
да я посади тук до чупката на блока...
Отпи от кафето и си спомни странния сън...
Бяха минали много години може би 23 от както не
беше го виждала и дори когато нещо й напомнеше
за него, а това беше неизбежно тя прогонваше мислите.
Сънува точно последните му думи.
"Ако искаш да бъдеш истински щастлива
трябва да се разделим"
Спомни си страданието, което преживя когато
разплакана тичаше по стълбите без да може
да повярва, че това й се случва.

След всичката любов която получи, след цялото
това щастие...
Не беше на себе си. Не знаеше какво да прави.
Продължаваше да чака да й се обади.
Най тежко беше, че не знаеше каква беше всъщност причината,
която можеше да не е щастлива с него...
Запознаха се така случайно, точно когато реши да скъса
с голямата си първа детска любов.
С оня лигльо,който си беше въобразил, че може да си прави с нея
каквото си иска и то защото го беше чакала
да се върне от казармата.
Чакаше го защото просто не беше срещнала друг.

Боян беше 5 години по-голям и се запознаха случайно
в едно кафе, където приятелят му беше сервитьор.

Стоеше на бара и зяпаше през прозореца и когото тя проговори се обърна и погледите
им се срещнаха...
Всичко стана така непринудено, както всичко останало случващо
се между тях...

- Ей, Зайо как се казваш - бяха първите му думи

- Зайо, как пък не ти пък нещо да не си Кумчо Вълчо ...

Така той си продължи да и вика Зайо и да я глези,
да я носи на ръце, да я гушка и да я прави да грее от щастие...
И когато пожела това да приключи тя беше като
изпразнена от съдържание.
Жестоко и глухо страдание.
Не помни колко дни минаха в това състояние ходеше
на работа, връщаше се и беше ужасила всички около
себе си.
Нямаше я вече усмивката, очите и блуждаеха.
Майка й не смееше да я попита.
Опитите за общуване бяха неуспешни.
Един ден се събуди с прояснение.
Беше събота и отиде в онова барче,
където се бяха запознали.
Отиде на обяд така че каквато и смяна да е
Сашо все ще го види.

Беше с гръб на бара и тя седна незабележимо на
неговия район маси и зачака.
Той я видя но не идваше да я обслужи.
Това я отчая съвсем и тя се загледа през прозореца
навън и сълзите й потекоха но тя не им обръщаше внимание.

- Ей, Хрис престани - Сашо беше седнал на стола до нея
и й подаваше кърпичка.

- Помислих, че съм невидима - каза тя бършейки сълзите си

- Не, не си но си знаех, че аз ще съм посредника казах му...

- Виж само искам да знам ЗАЩО ??

- Знам, че искаш но аз ли ...

- Нищо ... -стана и тръгна, той я догони...

- Ще ти кажа той знаеше, че ще дойдеш при мен.
Луд е по теб и мисли, че това е най-правилното решение...
Хрис, той ...той не може да има деца и мисли, че ти няма
да си щастлива...

- Благодаря ти ...- тя затича и главата й
бучеше...

Минаха години случайна среща отново със Сашо и
той и разказа как Боян се оженил за разведена с две
деца по-възрастна от него 12 години...
А тя си имаше момче и момиче и стабилен
20-годишен брак.
И защо го сънува.Реши да се разходи.
Тръгна пеш и въпреки, че беше далече
не усети кога е стигнала до градската градина...
Седна на една пейка и се загледа в играещите наоколо деца.
Опомни се, погледна часовника си минаваше 12.
Скочи и реши да хване такси. Нищо не беше свършила вкъщи.
Таксита бяха наредени и точно се запъти към първото и
то тръгна.
Обърна се и се запъти към следващото.
Винаги сядаше отзад и не зад шофьора мразеше колани
и не обичаше да общува много, много...

- За Смирненски...

- Зайо...

Не не може да е истина НЕ НЕ НЕ...

Вярваш ли в сънища


- Здравейте! Да Ви закарам до някъде?
- Не, благодаря! Не се качвам при непознати.
- Да се запознаем тогава!
Тя дори не се обърна да го погледне.Беше се наситила на такива досадници.Писнало й беше...
Не можеше да върви спокойно по улиците без да се лепне някой натрапник...
Колата обаче продължаваше бавно да се движи успоредно с нея и тя продължаваше да не го поглежда.
Стигна да спирката и се метна на първия спрял автобус, който изобщо не й вършеше дори.
Погледа през прозореца и видя как след автобуса бавно потегли бяло БМВ и
вътре страхотно изглеждащ мъж на около 40.
Добре, че се качи на автобуса да може да го заблуди,но нещо пак я накара да погледне и видя как бялата кола изпреварва автобуса и изчезва.
На следващата спирка слезна да чака автобуса, който й трябваше.
Прибра се вяло, захвърли дамската чанта в антрето и се шмугна в банята .
Взе си душ и се закотви на компютъра.

Цяла нощ се мята в леглото и не можа да заспи.
Мислите й блуждаеха.Задаваше си въпроси, на които отдавна
не искаше да отговори, сега сякаш беше длъжна да го направи.
Вече близо месец откакто Димитър си беше тръгнал.
Спокойно и тихо се разделиха. Без сълзи и преструвки.
Просто една съботна вечер той й каза, че не може да я лъже, не е такъв
човек. Срещал се с друга жена и...И така.Тръгна си както бе дошъл в живота
й тихо и спокойно...
Тя не каза нито дума, гледаше в празното пространство и искаше да изпразни главата си от всички спомени, които се бяха запечатали в съзнанието й.
За тези почти 2 години откакто бяха заедно...
Задряма на разсъмване и се стресна от алармата.Скочи приготви се набързо, изгълта кафето си на наекс и хукна.
В автобуса мисълта й си дойде на мястото и тя се усмихна, ей така без причина, просто и стана някакси по-леко сякаш се беше пречистила ...

Имаше един колега, който упорито я ухажваше отдавна,още преди да се
появи Димитър.Известен със семейните си проблеми.
Съпругата му хубавица от класа ту изчезваше, ту се прибираше и Иван сам
се грижеше за 5-годишния им син.
Иначе тя го харесваше много.Харесваше го и външно, беше перфектен и
добряк.Държеше се търпеливо и не й досаждаше, но винаги показваше,
колко много я харесва, цени, уважава и винаги би я приел...
Днес той беше първият човек когото срещна.Беше й взел кафе и я чакаше
усмихнат и сърдечен.

- Май сме имали бурна вечер?
- Нещо такова.Личи ли ми?-машинално се пипна по лицето
- Не, просто предположих.По-красиво си от всякога
- Престани да ми го казваш!
- Не мога.Обичам те!
- Чак пък обич? - усмихна се тя
- Обич, най-истинската обич, която някога съм усещал.Това, че не ме допускаш
до себе си,съвсем не означава,че не мога да те обичам.Обичам те и нищо не
може да се направи.Щом не ме искащ аз няма да...Този разговор много пъти
сме го водили но аз няма да престана, не мога да заповядам на чувствата си.
Искам да те питам нещо.
- Питай!
- Скъсахте ли с Димитър?
- Мда, остави ме заради друга.Не ми се разправя на ляво и дясно...
- И аз ляво ли съм или дясно?
- Шегата ти в момента е неуместна!
- Елена,защо, защо не ме допускаш до себе си? Само веднъж...
- Не няма начин! Знаеш мнението ми за секс между колеги.
- Аз не говоря за секс.
- Е, да бе ...А за какво? За приятелство ха ха ...
- Престани да се измъкваш по този начин!

Вратата на офиса се отвори и нахълта Христо, колега.
- Ей, вие двамата! Все се чудя как да вляза в офиса да не ви заваря по-така...
- Престани! - тя тръсна глава
- Иване, ама ти хич не се отказваш.Госпожица, недостъпната може пък да се
навие, нали - той му намигна
Никой не му отговори, отдавна бяха свикнали...

- Извинявай, Ванка ама снощи бях на караоке и видях твойта Стелита, даже изпя "Една българска роза" ама така е разцъфнала, брат направо...
- Мерси за инфото, нямаше нужда...
- Сори ама светът е малък
- А устата ти ГОЛЯМА - каза Елена без да го погледне, вече сядаше на бюрото си
и се изключи от разговора.
- Ице, Стелита хич не е моя вече, скоро ще излезе решението на съда и даже е детето остава с мен.Тя няма претенции за майчинство така, че не ми ги говори повече!
- Сори, не исках да... няма значение...

На обяд Елена отказа да ходи с колегите, просто не беше изпитала глад и това чувство май й липсваше скоро...
Имаше много работа и не усети как мина деня.Всички се бяха изнесли само Иван подреждаше някакви папки и се мотаеше
- Ел, стига хайде да те хвърля до вас.Тръгвам, че трябва да взема малкия от градина...
- Не, тръгвай имам още малко работа.Искам да приключа с отчета, пък и нали
знаеш, че не обичам да изневерявам на четворката(автобусна линия)...
- Ел, моля те не се затваряй той е глупак Как можа да те зареже?
- Той никога не ме е имал за това си тръгна, затова намери друга...
- Изглеждахте перфектната двойка
- Може би, но не бяхме...
- Ок, чао! Не говори, не те насилвам - и той излезе от офиса

Тя спря погледа си върху силуета му зад стъклената врата и й се прииска да го настигне и да го целуне...
За пръв път изпита нещо подобно към него.Сигурно откача, какво й става?
телефонът й звънна
- Ел, пак съм аз-беше Иван
- Тук долу на входа един мъж търси теб.Елена Кръстева 32 години блондинка...
- Майната му!....
- Какво? - Иван никога не беше чувал от устата й подобни думи...
Ел, какво става? Досадник ли е този?
- Не го познавам изобщо и не желая да го познавам! Остани, моля те!
Каза ли му, че съм тук?
- Не, за Бога сега съм в портиерната казах му, че ще питам за теб, дали има такава служителка.
- Благодаря ти!Прати го по дяволите и се върни за малко!Искам да ти кажа нещо...
- Ок
След малко вратата се отвори и той влезна
Тя стана от бюрото, доближи се до него, повдигна се на пръсти, защото въпреки 12см.токчета си беше миньонче, а той си беше мъж отвсякъде.Висок, атлетичен, леко прошарен и винаги перфектен...
Целунаха се...

Сутринта беше приятна.Събуди се като ученичка.Нищо не беше се случило вчера освен целувката, изпращането до вкъщи, защото Иван бързаше да вземе малкия
и всичко останало, което върши един грижовен баща...
Излежаваше се в леглото и преосмисляше всичко, което й се беше случило вчера...
Беше събота, разбраха се Иван да звънне, когато са готови с малкия да излязат
на разходка.
Тя познаваше малкия Гошко.Беше го водил в офиса не веднъж.Беше прекрасно хлапе.Прекалено умно за възрастта си.
Спомни си първия път.Малкият влезна в офиса, огледа се и се лепна веднага на бюрото й
- Как се казваш?
- Елена, а ти?
- Супер Гошко, а ти си Ел, нали?
- Да така ме нарича баща ти.
- Много си красива!
- Благодаря ти, пък ти си един малък сладур, копие на баща си.
- А, и ти го харесваш, нали ?
- Ей, много знаеш - щипна го по бузката, хвана го за ръка и го поведе към барчето.
- Какво искаш, Супер Гошко?
- Две близалки - взе ги и после й подаде едната
- Тази е за теб

Всеки път когато идваше в офиса й носеше по нещо
- Виж днеска госпожата ми даде награда и аз я нося за теб
- Какво е това?
- Ами детелинка, ето трябва да си я лепнеш на бузката, за теб е нали е момичешка
и ще те я сложа на теб.Ти си най-хубавото момиче, което съм виждал...
- Ей, малък ухажьор -засмя се Елена и си подаде бузката
Така си се разбираха с Гошко...
Телефонът й звънна.Беше 9 часа.Рано беше за Иван.Погледна непознат номер
и не вдигна.
Грешка в събота сутрин...Не се отказва, звъни и звъни.Вдигна:
- Моля
- Елена Кръстева търся
- Да, на телефона
- Аз съм Симеон.Един досадник с бяло БМВ, който иска да говори с Вас на всяка цена.Само един разговор.Вие ще прецените
- Говорете, вече го правите
- Не, не по телефона историята не е за по телефон...
- Днес съм заета, утре също,ако имате търпение в понеделник след работа знаете къде да ме чакате
- Дано само не се скриете като първия и втория път
- Моля?
- Първия път се качихте не на вашия автобус, втория път колегата Ви ме излъга,а
сега не сте чак толкоз заета. Аз съм долу в кафето и мисля, че имате за едно кафе време.Ще ми е напълно достатъчно
- О, добре хайде по-добре да не отлагаме!Слизам след малко!Оправи се набързо, нахлузи дънки, тениска, суитшър, маратонки, грабна телефона и хукна по стълбите...
В кафето той й махна от най-затънтената маса
- Здравей, Елена-усмихна се чаровен и прекрасен, мъж мечта,външно и излъчващ топлина и нежност.
- От къде ми знаете името?
- Сядай да не паднеш!Вече минавам на ТИ!Достатъчно се познаваме
- Давай, нямам много време!
- ВЯРВАШ ЛИ В СЪНИЩА?
- Моля?
- Сънувах те, сънувам те вече много вечери.Първата само образа ти, втората името,... и т.н.
Сигурен съм, че знам и обзавеждането ти и всичко свързано с теб.Не знам как се случва???
- Плашиш ме
- И себе си плаша, мислиш ли, че не се опитах Не мога да не спя за да не те сънувам все пак не става...
- И аз какво трябва да направя? Каква е моята вина, че един непознат ме сънува.Дано поне не си сънувал мислите ми...
Той се усмихна и каза:
- За сега само ти казвам.Оставаме всичко на времето.Хайде няма ли да пием кафе?
Сервитьорката беше застанала до масата и не смееше да ги прекъсне.
- Да, Веси както обикновено...
- За Вас?
- За мен черно, нормално и никаква захар!
- Оу, пасвате си и по вкус - изкиска се сервитьорката...
- Какво се случва, подяволите?
- Шит, не викай дяволите,че май има нещо намесено във всичко това, само дано не са дяволи.А ти си ангел!
Знаеш ли ...
- Спри - прекъсна го тя
- Добре спирам...- без друго Веска слухтеше сервирайки кафето
- Много сте яки и двамата - изкиска се отново
- Веси, престани! Ще ти се разсърдя !
- Спирам,Ленче...
Следва мълчание,пиеха кафето и той я гледаше сякаш я изпива бавно на глътки...
- И ти ли не пушиш или понеже си сънувал че аз...
- Не, не пуша-прекъсна я той.Не ме кефи!
- И мен, гадно е пък още по гадно е единия да пуши пък другия да си ляга с пепелник...
Тя стана, подаде ръка и каза:
- Хайде, мисля че е достатъчно!Чао!
- Чао - каза и той
- Ленче отде го набара, ма? - Веска вървеше след нея с празна табла
- Той ме набара, Веси той ама още не ме е барнал...
- А те всички знаят, че лесно не се барваш Чакай да кажа на господина - и тя тръгна вероятно за сметката, но Елена вече тичаше нагоре по стълбите...
Влезе и се тръшна на дивана в хола без дори да се събуе, без да знае защо
всъщност цялята е в сълзи и сякаш всеки момент ще се взриви...
Телефонът се размърда в джоба й.Беше Иван.
- Ел, Гошко има температура...
- Идвам, кажи ми адреса!
- Чакай сега сме на поликлиниката чакаме ред пък и народ, народ...
- Идвам!
- Не, ние като свършим ще минем да те вземем! Бъди готова! Няма да е скоро,
като гледам...
- Добре, чакам ви...

Гошко беше полулегнал на задната седалка.Тя седна там и го гушна.Целият гореше.
- Даде ли му нещо за температура?
- Преди да тръгнем но мина много време и като се приберем ще му дам пак.
- Ужас! Какво се случва в тази държава?
- Защо не викна бърза помощ?
- Да,бе веднъж като ги викнах посред нощ дойдоха на разсъмване, нищо не направиха,само дето не престанаха да питат къде е майката...
- Съжалявам...
- Знам, ти съжаляваш, но не и тя...не ми се говори...

Стигнаха, Елена не беше ходила у тях.Нова кооперация на втория етаж...
Домът им беше хем стилен хем уютен, жив и пъстър пълен с плюшки и всевъзможни играчки...
- Ив, искам да ти разкажа какво ми се случи-каза тя след като малкият задряма натъпкан с всевъзможни антибиотици и сиропи...
- Кажи, за пръв път ме наричаш така, Ел харесва ми - той я прегърна...
- Чакай, нека първо ти разкажа ... И му разказа всичко...
- Странно, наистина...Дали не е някой откачалка? Не изглеждаше такъв, нали
го видях.Пък и не нахалстваше, разбрал е че го излъгахме...
Отидоха в хола.Пуснаха телевизора, хванаха някакъв филм, който им се стори интересен...
Той донесе купа с пуканки и седна да нея.
- Ел,...- прегърна я
- Ив,... - тя се остави и потъна в прегръдките му...
Малкият спа дълго.Често го наглеждаха и температурата беше спаднала и той
спеше спокойно...
Към 20 часа тя каза:
- Ив, аз тръгвам!
- Остани, моля те ...
- Не мога!
- Можеш, остани - той я прегърна и тя нямаше сили да помръдне...
Остана на сутринта скочи рано.Той още спеше.Намъкна се в банята пооправи
се, беше 7часа.
- Ел,връщай се в леглото, веднага!
- Не, ходих и при малкия.Още спи но скоро ще се събуди ще ни види...и..
- И какво от това?
- Неудобно ми е!
- Той трябва да свиква...
Тя го погледна, той се протягаше и усмихваше...Тя се засили и се метна върху него...
В този момент вратата се отвори и Гошко цъфна ухилен
- Вие пък кво се борите само? Умирам от глад...
Двамата скочиха и се захилиха...
- Много си сладък - каза тя и го грабна в прегръдката си - Какво ти се яде ?
- Палачинка с течен шоколад и и това само...
- Ей, сега ще видиш, Ел какви палачинки ще ти направи.Я само де открия продуктите...
Иван гушна детето и му сложи термометъра...
Вечерта се прибра в апартамента си но като усети самотата ревна с глас...
Това беше най-прекрасния й ден.Винаги беше мечтала за такова семейство.
Телефонът й не звънеше.Тя се страхуваше от звъна му.Чудеше се кога ще
звънне сънуващия...
Той не звънна почти цяла седмица.Видя се с една приятелка и седнаха в кафето.Олекна й като разбра,че Веси почива.Въпреки,че разказа на Петя всичко ...
- О не се връзвай, мила или ако се появи отново го провери внимателно.Чувала
съм за разни психари дето си набелязват някоя жена, проучват всичко около
нея и после и разказват разни небивалици за страни сънища и случки...
- О, Петя ти си златна.Как не ми хрумна по-рано
- Но пък нали вече не звъни.Сигурно се е отказал
- Сигурно, каза Елена и онемя...
Той седеше на съседната маса и се усмихваше.
- Здравей - махна му тя.Той се приближи до масата
- Мога да говоря пред приятелката ти, вече и разказа всичко, нали?
- Да говори!
- Не, не лъжа, не съм психопат, но всяка вечер сънувам.Последният ми сън каза,
че няма място в живота ти за мен.В момента ти се случват много красиви неща и
ти си щастлива, не желая да обърквам нещата.Беше ми много приятно да се запознаем ...
- Ей, Сим внимавай, какво сънуваш каза тя но той вече се отдалечаваше и излезе
от кафето...

- Шантава история - каза Петя...

Животът е пред нас


Вече трети път щеше да се подстригва при нея.
Първия път попадна случайно, втория му се искаше,
а сега реши да чака колкото трябва. Имаше фризьорка
от години. В изискан салон на центъра близо до офиса му,
но беше решил да я смени за първата квартална фризьорка...
Дразнеше се вече от начина и да налага мнението си и го
правеше да изглежда по един и същ начин. Искаше промяна.
Не че беше с големи претенции но все пак искаше да изглежда
добре и различно...
Галя си тръгна от живота му така както беше дошла с гръм и трясък.
Задушавала се, искала нещо различно, бил й вече скучен.
Забърса едно хлапе десет години по-малък от нея.
Яхна се на мотора му и изчезна завинаги...
Той, като че ли си отдъхна.
Беше му дотегнало от упреци, сръдни и фасони.
Все не можеше да й угоди.
Съгласеше ли се с мнението и, какъв мъж бил...
Опиташе ли се да изкаже друго мнение, не я ценял и ...
Първите няколко месеца му беше добре сам.
После забърса една колежка.
Вечно сеоплакваше от съпруга си пък като се случи да са заедно не знаеше, какво иска. Не се получи.
Въпреки перфектната си фигура и всичко останало и липсваше
онзи огън, който да я накара да усеща красивото си тяло живо.
После потъна в нета. Регистрира се в разни сайтове.
Пишеше си с много жени, дори се срещна с някой, но нищо не се получи.
Едно беше де се общува с цитати,фрази, вицове и музика,
друго беше да застанеш очи в очи...

Катя, така се казваше.
Още първия път разбра, че съпругът й е в Англия.
Втория път нахълта осемгодишния й син Жорко с когото той се познаваше.
Измънка 5 лв от майка си и хукна на джагите, от където и са
познаваха .
Сега беше последен. След него тя връщаше клиентите и ги записваше
заследващия ден.
По- младата й колежка вече си беше тръгнала, а по
възрастната все ощe се мотаеше, подреждаше, забърсваше и
хвърляше любопитни погледи към него, или поне така ми се струваше.
Момчето преди него стана, плати и си тръгна.

- Хайде, най накрая.Извинявайте- каза тя
- Няма нищо, аз не бързам.
- Катюша, лека и умната-колежката си тръгна ухилена.
Останаха сами.
- Катя, нали може на ти?
- Може, а ти?
- Александър
Тя се усмихна и попита как да се обръща към него.
Погледна го в огледалото, погледите им се срещнаха.
- Как ти викаше бившата?
- Бившата?
- Ние фризьорите сме почти психолози, работим с косата,
а усещаме мислите, дори душата на клиента.
-А ха, затова ли колежката ти се държеше така?
Усетила е нечии мисли
Тя не спираше да си върши работата с онази перфектност,
която идеше от самата й същност.
- Бившата ме наричаше Саш.
- Ужасно, аз ще ти викам Ал.
- Ок, Кат
- Е, само не казвай, че идва от катеричка! ))
Двамата се разсмяха и тя беше принудена да спре подстригването.

Той обожаваше жени с чувство за хумор.
Жени с които можеш да се чувстваш освободен без задръжки.
- Къде е малкия палавник?
- При родителите ми. Ваканция е .
Той се извини и обясни колко е далеч от тези неща.
- Нямаш ли деца така е .Животът е различен-прозвуча прекалено
мъдро тя.
Той я попита какви са и плановете за вечерта. И затърси погледа й в огледалото.
- Самотни.Къде ще ме водиш? -отвърна тя без да вдигне очи от
косата му.
- Имам едно любимо местенце в стария град .
- Добре само, че ми трябва малко време да изтръгна космите от себе
си и от съзнанието си...)
- Включително и моите ли?
-Те засега остават !

Никога не беше се чувствал по този начин със жена.
Сякаш я познаваше отдавна и наистина сякаш разгадаваше мислите му.
- Кажи ми нещо за съпруга си !
- Какво?
- Ами, ако научи, че се срещаш с непознати свободни мъже
и се забавляваш ?
Нали се забавляваш, Кат?
- Да,
страхотна се чувствам. Аз отдавна съм свободна, Ал.
Много преди да замине. Заминаването му беше най-лесния начин
да се разделим.
- Ами, детето?
Тя надълго и с огромна болка в гласа си сподели как за
него бащинството си изчерпвало с изпращането на пари.
Как никога не се е забавлявал с детето.
Не са ритали топка и всякакви такива занимания като баща и син.

- Нали го видя, Жорко за разлика от баща си е буре с барут?
- Знам го аз твоя Жорко отдавна ))
Той й разказа как се засичат на джагите и блъскат заедно.
Не й позволи да задава въпроси. Хващаше ги предварително.
Разказа й как се сковава цял ден в офиса и се разкършва
вдетинявайки се на джагите заедно с малките щурчовци...

- Ходи на фитнес -успя да го прекъсне тя
- Ходя и там не ми ли личи?
- Да, де бях сигурна - усмихна се тя загледана в очите му...

Прекараха най-страхотната вечер. Заведението беше уютно и
закътано.
Музиката беше тиха и пленяваща като погледите им сплетени и...
Александър спря колата пред входа й.
- Лека нощ, Ал!
- Лека, Кат. Беше ми приказно с теб. Щом не искаш да бързаме
ака да бъде!

Животът е пред нас ....




следва продължение

ето го :


2 част

Александър не можеше да си намери място.

Беше луднал.Как можа да не й вземе номера на

телефона? Как можа? Ужасно! След прекрасната вечер,

след всичко което се отключи в душата му, сега ...

Същата нощ баща й беше починал и никой не знаеше

колко време ще отсъства Катя от работа...

Обикаляше като шемет и минаваше често, често покрай

салона, но уви...

Най-накрая когато я видя сасипана, цялата в черно по

нежна, ранима и прекрасна не издържа и просто я придърпа

в прегръдката си.Макар, че бяха на улицата пред салона

тя не се отдръпна, а напротив сгуши се и го целуна...

Не смееше да мръдне, а вече усещаше любопитни погледи...

- Кат, да отидем у нас - изрече той без да помръдне

- Води ме,Ал!

По пътя вървяха прегърнати, сякаш цял живот са били така,

заедно...

Той и разказа, че живее сам в жилището на родителите си,

които наследили къща в Сопот и заминали да живееят там.

Тя слушаше и сълзи се стичаха по лицето й.

- Знаеш ли? Ал, защо е такъв живота, а? Защо намирам това,

което цял живот ми е липсвало точно сега, когато губя толкова

скъп за мен човек, Ал -ридаеше и сълзите капеха вече по

дрехите й.

Вече бяха у тях.Наля по едно питие седна до нея и я прегърна

отново...

Тя му разказа, че съпругът й Владо си идва след

седмица.Свързал се с познат

адвокат, който да предвижи развода по-бързо за да се върне в

Англия, където го очаквала бременната му любовница...

- О, скъпа много ти се е събрало наистина, но аз обещавам да

се погрижа да ти помогна да се справиш със всичко.

- Кат, нали ме искаш ? Кажи!

-ДА,да не знам какво щях да правя, как щях да се справя с

всичко това ако не беше

се появил ти.Ал...


Ами това е.Жорко отиде да живее с баба си да не е сама.

Освен това беше в същия квартал

и не се наложи детето дори да сменя училището...

Катя и Александър заживяха заедно и бяха по-щастливи от

всякога...



П.П:

Сладникаво, но в живота има и такива неща сладникави като

компенсация за цялата педишна

горчилка през която сме минали, нали...

Дали от дъжда или от борбата с болката
нещо ми изчезна стихийното желание за рима...
Гледам през прозореца и виждам как танцуват
дъждовните капки, сякаш сълзи разбиващи се в
стъклото...Очите ми замъглени спират да виждат
и сякаш за миг спирам да дишам.Изтръпнала се боря
с лошите мисли.Гоня ги но те са залепнали в
съзнанието ми и не помръдват.Не помня съня си
остана ми само чувството от нещо жестоко и коварно...
Колко ли време стоя така на прозореца?
Звън,телефонът ми,изкарва ме от унеса:
- Как си ?
- Добре съм, отпаднала съм но не ме боли...
- Да не ме лъжеш?
- Нямам причина.Прекалено се притесняваш.Все пак
не съм дете, нали...
- Не си, по-лоша си от дете.Децата са искрени, а ти
напоследък криеш дори болката си. Хайде, лягай да
почиваш и стига си висяла на компютъра!
- Добре,не се притеснявай, моля те...Добре съм..
- Хайде целувам те и си почини от всичко, дори от мен!
- Не, липсваш ми...
- Хайде, да не ревнеш пак ...
- Няма, няма целувам те, бъди спокоен...
Прозореца продължава да е дъждовна пързалка,капките
танцуват, а сълзите горещи се стичат по лицето...
А вчера бях така щастлива и уверена в себе си, извираше
рима и оптимизъм и ми се искаше да политна.И тогава валеше
и дори ме болеше но ги нямаше лошите мисли.Те са по-жестоки
от болката.Те убиват, убиват желанието за живот и смисъла
да се бориш.А дали има капан за лоши мисли?

Марина




Иво беше на компа.Пишеше си с Елена по скайпа

уговаряха се за утре, когато чу външната врата .

Марина се беше прибрала и както вчера без да му се обади.

Сигурно пак беше тичала по алеята.Чу я как влезе в банята.

От няколко дни изобщо не говореха…Попита я защо мълчи

- Може би нямам какво да ти кажа .Ако ти смяташ да казваш

нещо, давай !

Може би трябваше да и` каже за Елена…Тя го знаеше, тя знаеше

всичко, усещаше всичко и това го плашеше…Сякаш беше в мислите му…

Марина излезе от банята, влезе в спалнята, седна пред лаптопа и се

потопи в собственото си спасение ….





Беше почти 8 часа в кабинета влезе сестрата :

- Докторе, днес вече е третият ден какво ще правим с пациентката “ Х” ?

Да звъня ли вече в полицията ?...

- Митева, нека изчакаме още малко, поне до вечерта.Тази нощ ми се стори

по-различна, може би ще се събуди всеки момент …

- Но, докторе нека поне обявим, че е при нас и полицията да издири коя е.

Близките и` може би се притесняват…

Той вече не чуваше сестрата.Стана и тръгна към стаята и`…

Там тя спеше спокойна, дишаше равномерно сякаш сега е заспала, това продължаваше

от три дни..

Той беше сигурен, че никой не се притеснява за нея, но все пак поддържаше връзка с

един свой приятел следовател.Обясни му че не желае да се вдига много шум, просто

да му се обади ако постъпи издирване на жена на видима възраст 30 години,изрусена,

синеока, около 158 см и т.н…И днес никой не беше я търсил, странно…Нещо го караше

да я пази от шумното произвеждане на новини…



Върна се в стаята и`, където очакваше колегите си за визитация и момента да се реши …

Погледна я беше някак си различна, сякаш се усмихваше, изведнъж ръката и` се раздвижи,

изпъна пръсти, отвори очи и вече се усмихна истински…

Той изтръпна, стори му се позната и близка …

-Докторе, ще живея ли – попита тя закачливо

- Та, Вие просто бяхте заспала.Жизнените Ви функции не бяха нарушени, изследвахме ви и

трябва да ви кажа, че не съм имал по-здрав пациент от Вас –широко и` се усмихна и той.

Намерихме Ви на алеята за тичане в парка .Сега е важно да разберем спомняте ли си коя сте…

Тя се усмихна отново и разкри белите си равни зъби и се опита да навлажни устни и това се

запечата в съзнанието му…

- Значи, аз съм Марина на 41 години обадете си на 088….и търсете Иво!Нека донесе личната ми

карта, която е в червената ми чанта в антрето. Не желая да разговарям с него, моля Ви…

Без да чака набра номера и веднага му отговориха…

- Добър ден, г-н Ивайло Русев ?

- На телефона

- Обажда се д-р Тонев…..

- Марина ? Как ?Кога…Идвам веднага…

След 20 минути в стаята влезе атлетичен мъж, не много висок, занимаващ се усилено с фитнес…



- Докторе, ще има ли проблем- попита тя. От скоро съм блондинка пък в картата все още съм …

Промяната направих преди месец и не знаех дали ще ми допадне…

Той я гледаше и не знаеше дали изобщо чува, но се окопити …

-Моля, какво личната карта ли.Спокойно имам добър приятел и ще се намеси при нужда…

Изведнъж го стресна въпросът и` мек и кадифен…

- Станислав ли се казваш?

- Какво, а да Станислав Тонев…

- Аха, Слави ли си…?

- Не, не за Бога само не Слави!

- Що?Аз съм му фенка на дългия, постоянно кисна във форума му…

- Аз пък не го харесвам, но няма значение…

- Ок, Стан добре ли е ?

Пак онова чувство, че я познава отдавна…

Какъв живот,а?Момичето с което живееше да скоро също е Марина…

Тя се отегчи от живота с него в България и се заби някъде в Канада.

Скоро му се обади да се похвали, че се е омъжила.Странно нещо Марина ?



В стаята влезе тумба от лекари и сестри.

-Ето я госпожица “Х” вече е в съзнание – изрецитира сестра Митева и погледна

победоносно към д-р Тонев, който стоеше до прозореца и гледаше хипнотизиран

личната карта…



Марина Петрова Христова

родена на 4 юли 1967 година в Ямбол

Не можеше да е истина на 41…

-Тонев, какво става – стресна го гласът на завеждаш отделението Найденов…

-А нищо, шефе Мисля да опитаме първо ставане и прохождане и искам да

се направят пълни изследвания…

Марина лежеше загледана в тавана безмълвна …



-Вие съпругът ли сте ?

-Не, не сме женени просто живеем …

-Доста просто, нали- сряза го Найденов. Имаше вероятност да не си спомни нищо,

но слава Богу…

Не можа да разбере какво си казаха Иво и Марина, но преди да си тръгне се отби в

стаята и`, където беше нападната от стажантки учещи се да взимат кръв…

Сбогува се бързо и хладно, разбра че Иво я чака с колата. Тя вече беше станали и

като се изключи световъртежа всичко беше наред…



Прибра се в къщи, взе си душ, легна, пуста телевизора и веднага заспа…

Беше му не знам коя нощна смяна , но поне вече имаше два почивни дни…

Станислав беше на 43 , живееше сам ако не се броеше котката Нанси (сиамка)

наследство му от Марина…

Сега не преставаше да мисли за госпожица “Х”, дори в съня си видя усмивката и`

Спомни си как втората вечер влезе в стаята и` видя малките и свежи гърди които

непокорно личаха през разгърдената нощница…Представи си ги сега лежащ в

полусънено състояние и…

Скочи от леглото сети се, че беше забравил да нахрани Нанси .Беше 12 и 15 часа.

Направи си кафе и седна пред компа…

Намери форума на Слави и влезна .Никога не беше му хрумвало, че ще го направи

Не го харесваше пък и не киснеше постоянно в нета като неговите приятели…

Сети се как една от мед. сестрите разправяше как много хора се регистрирали там

за да го плюят и спамят по темите.Все пак търсеше Марина.

Не знаеше как се е регистрирала .Ужас, отчаяние. Имаше много никове kiss_slsvi,

Lov_slavi, Obi4amSlavi …Чак толкоз не му се вярваше.Бутна се при М и веднага

я позна marina_67 Боже набора …Кой би решил, че е на тия години?

Нищо не го издаваше Как се беше съхранила ?Влезна в профила и`.Имена,години

без скайп и ку но имаше блог. Ха блогарка …

Затвори форума и веднага намери блога.Боже колко много стихове, зачете се…

Телефонът му звънна .Беше Пешо

-О, френд, не съм нощна, Пеце ама съм скапан и викам да то отложим за утре, чао…



Беше 15 и 20 – колко време съм чел..

Изведнъж хоп нов постинг Ха, току що го е пуснала.Калпазанка стихът беше:

Аз вече знам, че съществуваш
сама успях да те създам
и много, много се вълнувам
да, колко обич ще ти дам...





Веднага започнаха да пускат коментари и да я питат къде се е загубила.Какво

се е случило, а тя отговаряше само с усмивки Видя ,че има анонимни коментари

и реши да се включи.



“Не бива, не бива пази си здравето” Д-р Ох Боли…



Тя написа : Стан )) скайпа си и веднага изтри коментара…

Пусна скайпа и я напери прати искане и тя го прие

-Как си?

-ОК, добре съм

-Какво правиш ?

-Чатя си с един готин доктор

-Сериозно те питам :Р

-Нищо, отпускам утре ще отида до офиса да занеса болничния

-А Иво ?

-Той си има свой живот.Замина за Пловдив.Той е строителен предприемач

ама обекта му майче се казва Елена...

-Сори

-Аз не

-Искаш ли да се видим?

-Идвам
-Адресът е….

След малко таксито спря пред входа и тя почти изскочи.Той и махна от терасата,

Затича се на асансьора .Вратата се отвори и тя изскочи .Затръшна вратата след себе си.

Загледа се в очите му …

Блъскаха клони на упреци право в душата й.
Залиташе изливайки дъжд от сълзи...
Луташе се дирейки светлината и една искрица пламна и трепна нещо в сърцето...
Трепна като излюпена птичка малка и плаха.
Сгуши се и зачака своето излитане.
Минаваха дни, часове и все не идваше времето ...
Един ден просто беше премазана и задушена от чакане...
Може би така трябваше?
Не всички трепети са истински и нужни ...
По-добре да си отидат неизживяни ...

17.08.2010 10:00 - преоткриване




Автор: blogenaКатегория: Тя и той
Прочетен: 164 Коментари: 16 Гласове: 13


======================





- Ах, ти маймуно ...

- Ами ти какъв си, а ?

- Абе, и двамата сме виновни, Нел нека не се задълбаваме!
Да го приемем като поредния знак на съдбата!
Залитайки и лутайки се в този модерен, виртуален свят
ние се преоткрихме...

- Знам ли? Само дето нямаше да ме откриеш първата и
истинската римуващата аз. Ти хареса другата надменната
и прозаична на ниво и стил...

- Вярно Явно от това съм имал нужда?Нещо, което ми
липсва. Пък нали и знаех, за блога ти и ...А ти мен що ме
избудалка така, а

- От къде можех да зная, че си ти???

- Сега обаче те обичам още повече.Нито веднъж колкото
и да те окуражавах не написа нищо лошо за съпруга си
и не желаеше да се срещнем ...

- Глупчо, че какво лошо мога да напиша да теб?

- Ами не знам...

- И ти също само дето напъваше да се видим и ми
беше ясно какво ще се случи. От това ме беше страх.

- Съкровище си ми ти И как умееш да се правиш на друга

- Ами нали отдавна да съм ти омръзнала ))

Пояснение:
Той работи на смени с нощни, но не ползва Интернет.
Тя диспечерка в СОТ с 12 - часови нощни смени.
Тя си прави блог и почва да си пуска стихове...
Една вечер той скучаейки когато тя е нощна си прави блог.
Пуска любима песен.Влиза в нейния блог, гласува, добавя в
любими и излиза без дори да коментира.След малко тя
влиза и коментира :

- Добро начало! Любима песен

Не й отговаря. Продължава да се оглежда на първа ...
Привлича го стилен аватар и влиза в черен блог .
Дамата просто тъкмо пуска клип в раздел видео.Гласува,
добавя в любими и излиза от блога.Тя след малко му
отвръща със същото...Връща се в блога й влиза в профила й
- нищо лично .
След 3 дни отново влиза.Нел прилежно е гласувала всеки ден,
а дамата не е влизала дори...
Влиза и чете в блога й откъс от текст на известен автор - копипейст...
Гласува и излиза.След малко и тя прави същото
Той написва първото ЛС:

Той - Хей, защо не спиш ?

Тя - По навик
.......

И се започва няколко месеца докато той се издава
коментирайки споделяйки нещо лично свързано с една
песен и тя го разпознава. Събира две и две и ...



==============================

Пояснение:
Току що гледах Love.net
и се сетих за това мое нещо...дето не съм го пускала тук, писано е там в оня гаден, гнусен, шибан блог...
време е да си го принеса и това ми е било хрумнало още тогава ...точно на мен ...тъпата Бен
онази неграмотна и не знам си каква...майнато ви ...гнусари и гнусарки ...повръща ми се като се сетя, колко
незаслужени простотии се избълваха по мен ...

Love.Net и аз мисля да си го пусна след малко .....
Не се ядосвай, Бени, всичко е социален опит и трупане на грешки с надежда повече да не се повтарят, като се обърнеш назад и преосмислиш случилото се...



cahoonah.com

покрай музиката често ме нападат едни такива неканени думи

хващат ме понякога неподготвена, засядат като бучка на гърлото ми

и ме карат да ги излея...ей тъй докато си тече музиката...преди го правех

дори с рима...но вече я отказах...като цигарите и всички онези неща от които

се отказвам нарочно и доброволно...сега като си чета римуваните тъпни и

знаете ли какво правя маркирам и - Del ...Del...дел-ника ми няма място

за подобни глупости ...сега живея в друг живот...винаги ще има - преди и сега аааа...