Както преди …
Незнайно къде - ще ме чакаш…
След век или може би два...
На среща поканил, а сякаш-
мигът в танц завихря съдба …
Ще кажеш парола за двама…
Ще върнеш отминали дни…
И пак ще е радост голяма-
ръце ще говорят, очи…
И музика вятър ще носи,
в едни побелели коси…
Останали много въпроси,
ще търсят едно „Може би…”
А залезът стъклено, бледен,
във пауза нощ ще стопи…
Откраднат миг,толкова земен-
във поглед с любов ще струи…
Протегнати длани, въздишка,
След нея едно: ”Остави…”
Да пием, да срещнем с усмивка-
пак утрото… Както преди...
EndY
Вдъхновено от песента на “ФСБ”-“Както преди”...