Психосбирка

Начало :

Тук ще си пускам моите психо-рими
"Виртуална психосбирка"

Не знам как да почна исках да напиша /Предговор /
но нещо не мога да почна
Като си събера мисълта ще се върна да го напиша

№1


Май от римите психясах
пак съм в крейзи настроение
и край мене шум и крясък
раждам аз психотворение

То запазена е марка
за албенската ми мисъл
време е да я призная
даже хич да няма смисъл ...

№2


Там нейде между мозъчните гънки
без помен от преграда и от спънки

се ражда моята поредна психо-рима
така объркана, съвсем необяснима...

Пак лутам се в ненужните въпроси
и задължителни въздишки носи.

По въглен стъпват мислите ми боси
и все се чудя всъщност ти какво си.

Днес за пореден път те разпилявам
не мога да те скрия вече осъзнавам.

Дори и нетипично тука споделена
аз пускам те наивно с част от мене...

№3

Изгубих си съня, ума, въздишката
там нейде на компютъра до мишката
и се превърнах в проста психо-рима
така объркана но най-любима

Усмивката ми още си е цяла
дори каква съм да съм осъзнала
и дъждобран не ми е нужен във дъжда
окъпаните мисли да си събера...

Прииждат и отлитат чувства и омрази
и от "приятелите" психо-римата ме пази
отрекоха се бягат вече надалече
обърканата рима май им пречи...

Приятно четене на скука ви желая
на недовършените мисли слагам края
Оставам недодялана, несъвършена
отдавна изкуфялата Албена

№4

сто пъти ми потъпкваха душата
дали стоножка непозната
или познатите ми рани
не излекувани от лани...
сто пъти и безброй въпроси
без отговор във себе си ще нася
и думите излишни ще оставя
това което няма да забравя...
залитам още свят ми се завива
сто пъти бях ли пак щастлива
или се лута заблудeна
една безумна мисъл пак родена
сто или двеста кой те пита
защо ли днес на себе си сърдита
ще пусна мисълта да скита
не зная просто ще опитам...

№5


Каква съм всъщност
има ли значение ???
Родила тук и пак
поредното психотворение :
Не пуша всъщност и не пия.
Дори да мясам на пихтия
в душата си съм вечно жива
и тази простота си ми отива
Невинно, нежно изпростявам
дори ужасно вече остарявам
но всъщност има ли значение
затваряй бързо !!!
- правиш ми течение

№6

Мечтая аз -/ да беше Шекспир жив /
та с него да си поримувам...
О, миг бленувано щастлив
наивно е дори да го умувам

Това навярно е резил
и как помислих си го даже?
Едва ли би ме отризил
та камоли перото си да смаже )

Дори и днешните велики
безумно са недостижими.
Едва ли мислите си ще бъзикат
със мойте разпиляни рими

Но пък мечтите са възможни
със тях е бъкана главата...
Дори понякога тревожни
ме карат да се кротна непозната

Ех, Шекспире това е скъпи
наивната ми днес мечта
Не се побирам във калъпи
налага се да замълча

№7

когато се събудят ветровете

родили в мене хиляди сълзи

тогава съм прекършеното цвете

увяхнало и тъжно и боли...

когато слънцето изгрее

ще съм щастлива, ще се смея

и все по-жива аз ще ставам

ще се осъждам и ще си прощавам...

но сякаш и значение ще има

една въздишка споделена рима

животът е живот и притежава

това което ще се случва и ще става ...

№8

Когато всичко се зацикли
и хич дори не ще да шава
тогава няма друга истина
и време е да се спасявам...

Когато себе си осъждам
сама присъди си издавам
тогава с Господ ще се свържа
дано поне ми той прощава...

Когато с лудост пак изгрея
и ми е чисто и богато
навярно просто е идея
дошла от циганското лято...

№9

Сърцето и дъхът ми спират
Душата ми се рестартира
поемам дъх и продължавам
в една усмивка се спасявам...

Приемам всичко на шега
дори и болката, страха
Дори обидите горещи
и погледите ви зловещи...

С ръка ще махна и прощавам
напред, нататък продължавам
във себе си дълбоко ще запазя
горчилката но не омраза...

Да мрази, който си желае
за мене наказание това е
Аз просто съм родена да обичам
и на това до края се обричам...

№10

Ако бях Мона Лиза
щях мълчаливо
да ви гледам от портрета
но аз съм толкоз
обикновена и истинска
чак ми отива
да съм проклета...
Ако ти беше Леонардо
различно щеше
да ме нарисуваш
една такава разпиляна
дето със мерак
мъжки да псуваш...
Ако обаче, не става
аз съм просто такава
трудна съм за рисуване
и невъзможна за псуване
ти това не го умееш
гледаш ме мълчаливо
и се смееш...

№11

Рядка плетка е живота
- често чернобяла...

Преждата си щом омоташ
идва и провала...

Редки бримки изтървани
нищо се не получава...

Празни напъни от лани
тъй съдбата го решава...

№12

няма начин

няма начин да не ме ударите
щом сама се вра между шамарите

нама начит да не ме усетите
аз не съм дори и от поетите

аз съм просто странно луда
плуваща във собствена заблуда

имам си една Любов голяма
и от всичко дребно правя драма

но това е мойта нужна същност
на кого ли пък му пука, всъщност

№13


тринайсти време за психоза
и отчаяние - порезна доза

и гадно, кофти настроение
тринайстото психотворение...

число едно за суеверие
или е страх и лицемерие

и мисля просто няма как
щом гушкам черен котарак

и милият ми пак във главата
роден и той - тринайста дата

каквото трябва ще си става
числото трябва да се уважава!

№14

Във пустинята вали
сняг - това е вече Чудо
път пътеки от лъжи
забавление до лудост...

И Снежанка - пепелянка
от чувал сама излиза
Дядо Коледа съблича
свойта вехта риза ...

Щуротии, лиготии
шум, небесен - врява
Коледната нощ пристига
мислите да сгрява...

№15

Празни мисли - пълна маса
празничност но аз угасвам
и прегряла в олелия
чак ми иде да се скрия...

И накичена с усмивка
гледам пълната си мивка.
Радост, всички ме обичат
с обич в моят свят надничат...

А след всичко у дома
ще се кротна пак сама
тъй ужасно съм страхотна
със присъда - безработна

Чудеса ли - ала бала
на ръба съм на провала
и отново във съмнение
пръква се психотворение...

№16

пак препрочитам"Сливи за смет"

и се залъгвам - това е късмет

мръсните мисли трия с тревога

сякаш светица да бъда аз мога

грешни се лутат така неразбрани

помисли трудни смърдящи от лани

гоня ги сякаш досадни мухи

кацащи подло във мойте мечти...

№17

неадекватно

днес кръглото ми е квадратно
защото няма връщане обратно
по допирателната пак се губя
и с перпендикуляра ще се любя

светът виновен ли е за това
че в полукръг отново се въртя
разтърсващо е свят ми се завива
от мисълта че още съм щастлива

не просто е било една заблуда
наивна щура даже сладко луда
но нека почнем всичко наобратно
наричайки го пак неадекватно...

№18

изхвърлям всички точки запетаи
за правила не искам и да зная
ще пиша без и да членувам
и проста съм не се преструвам
не ме засягат тези правила
когато се римувам от душа
а тя понася се в безкрая
и друга да съм не желая
и на кого ли да доказвам
че не умея даже намразвам
тез дето все ме поучават
присъди неумесни ми издават
не се хабете не четете
едва ли ще ме разберете
дори корекция аз да си сложа
не ще попречи пак да се изложа
не се напъвам - толко си го мога
споделям себе си ЗАБОГА
и за промяна вече време няма
усещам още малко ми остана...

№19

Не, не е от дъжда!
Плачат мислите тъжни
Вятър блъска вина
и на себе си длъжна...
Днес отново приемам
свойта участ сурова
уж, обичам света,
а за смърт вече моля се...
НаЖивях се навярно
щом така ми се иска
и дори благородно
днес поемам към риска
да се жертвам за нещо,
да поемам вини
свойта кауза търся
във безумни войни...

№20

по ръба на бръснача
пак съм тъжна и плача
мисъл сякаш е брадва
реже туй дето радва
спомен сякаш игли
във душата болиии
злобно пак ме боде
тъжно вчера ми бе
днес направо е драма
по-добре да ме няма...

№21

Изгубени в нета

И потънахме в черната дупка,
чак на дъното май заорахме,
беше толкоз наивно, от скука,
а в капан се сами озовахме...

И се търсехме в тоя и оня,
заблудени това ли съм аз,
тук се сливат злодея с героя,
понатрупват душите ни прах...

Анонимно въртиме брояча,
невъзможна мониторна страст,
а за слънце очите ни плачат
и заглъхва ненужния глас...

№22


Дръж ме

Дръж ме , мили - далече от нета! -
демон заробващ и участ проклета,
сякаш главата превръща във флашка,
с мисли ненужни нелепо да фрашка...

Дръж ме в ръцате си силни и мъжки,
няма и смисъл дори от задръжки,
твоя съм само - дори и такава ,
дето съдбата ти троли в забрава...

Дръж ме, когато в самотните нощи,
ровя във спамещо глупави пощи,
звън телефонен разби тишината,
хуква към тебе за миг пак душата...

Дръж ме и знаеш - аз съм такава,
често изригвам в римуваща лава,
даже изгарям и все ме боли,
щом разпозная фалш и лъжи...

№23

Аз вече нямам виртуални дружки,
като прасе съм в теменужки,
така ненужно разпиляна
и вече доста нежелана...

Дори така без ала-бала,
за някого съм и умряла,
изхлузвам старата надежда
и за реала се зареждам...

№24

ех, Господи - какъв живот,
ще скитам вече в нета като БОТ
и правилата мои ще си спазвам,
да се измъчвам и самонаказвам

Дано така да си изкупя греховете,
та пролет да разцъфна като цвете
и в бялото на снежна зима,
дано от студ скована - да усетя, че ме има...