Детско ми е

Вятърко в гората

палаво лудее,

клоните размята

свири в тях и пее...

Облаче дъждовно

с гръм се пак изплака,

слънцето виновно

скрито още чака...

Ех, пристига лято

кукувица кука,

весело и волно

славей пее тука...

Лятото обичам

слънчево игриво,

бие в мен сърцето

палаво и живо...

Изоставена и тъжна
там на рафта от стани
тя присъства още длъжна
детството да съхрани.
Толкоз ласки пази сбрани
дълги нощи, светли дни
в спомена ще си остане
даже чак до старини.


Кукло, моя не тъгувай!
Не мисли, че става драма.
Ето днеска ще те гушна,
нищо че съм тъй голяма ...

Някога, някъде много далече

казват, живяло малко човече.

То си останало вечно детенце

и го наричали всички джудженце.

По приетите мeрки малко било

но биело в него сърцето добро.

То било горещо и толкоз голямо

дори по-огромно от сто великана...

Усмивки раздавало щедро на всички

обичащо хора животни и птички.

Дори за надменните пълни с омрази

била добрината му сякаш зараза...

Чичо Слон изпадна в криза

сметката му не излиза

Как да смогне у дома ?

Мрънка слонската жена

Как да ходи боса, гола ??

Все влече я шопинг в МОЛ-а.

А пък слонските деца

със компютър у дома

искат чатове, игри

а пък нета е с пари

И решава във чужбина

ще товари той гърбина!!!

За да можe да насмогне,

кризата да превъзмогне

Ала нямa си билет

де ти слонски самолет,

кораб, даже камион:

- Не е лесно да си слон !!!

Плаче малкото мишле

страшно го боли уше

и измъчено ридае

няма днеска да играе...

Мама капчици му слага

гушва го, при него ляга

Тати обикаля лудо

чака да се случи чудо...

Кротко мишето заспива

нещо болката убива

и отпуска се доволно

няма дълго да е болно

И събужда се с усмивка

мята меката завивка

пипа болното уше

ала то си е добре...

Радват се отново всички

грейват малките очички

болката си победи

пак е време за игри

Всяко мъничко дете

често с болките расте

но нали ги побеждава

и така голямо става...

Там на горската поляна
катерицата Гергана
животинките събира,
луд купон организира...

Кумчо Вълчо диджей, ей
музикален корифей,
музиката тъй подбира
всеки нещичко намира...

Ех, танцуват тука всички -
хищници, влечуги, птички,
чудна горска веселба -
фойерверки, светлина...

Ах, доволен щъркът Спас -
зазвуча за него джаз,
после жабите с подскок
скачат чули своят рок...

Порът метъл го тресе,
после дивото козле
с диско ритъм изкуфя
Модар Токинг щом запя...

Скокна враната от клона
зазвуча ли й Мадона,
гръмна цялата гора
Тина Търнър щом запя...

И сред музика и врява
Мечо кавалер го дава -
кани Лиса на танго,
а смутен като дърво

Зайко брейкаджия стар
се върти с един комар,
който уж на брейк се учи,
а кръвчицата му смуче

Чалга пожела глигана,
щото слушал все Ивана
и дори във студ и пек
се поклащал на кючек...

Златка малката сърничка
леко скача ръченичка
и накрая от сърце
всички тропнаха хорце...

Приказно ми е в душата
нежно тръпна в тишината
сякаш малко съм момиче
тъй родено да обича...

Свети слънце във очите
вятър гали ми касите
алена калинка мила
кацна тука лекокрила...

Пеперуди, мили птички
сякаш те са ми сестрички
Даже нежните цветенца
имат важно тук местенце ...

Ежко

Ежко Бежко Таралежко
пак се свива на кълбо ...
Чуден малък бодлидрешко
Пази ли се ? От какво ?

Той бодлички притежава...
За отбрана или слава ?
Чудя се защо такава,
участ Ежко заслужава?

Ако някой пък решил
днеска с него да е мил...
Той не ще го разбере
щом роден е да боде ...

Зло дали за да избегне ?
Някой да не го рани ?
Вместо Ежко да побегне
на кълбо се просто сви...

Ех, че всички сме невежи
мислим си, че е от страх...
По природа таралежът
е така бодлив разбрах...

Тъжна гъбка

Изплака облаче дъждовно
нечаканите си сълзи
и непринудено виновно
тук тъжна гъбка се роди...

И скри се тя под свойта шапка
не иска нищичко да знае
сама самотна във шубрака
със никого не ще играе...

При нея скокна Зайко весел
и заприказва закачливо:
- Недей да страдаш, Гъбке мила
това съвсем не ти отива!

А тя мълчеше си виновно
прегърнала една сълза
нали и беше тъй съдбовно
дошла с дъждовната тъга...

Отидоха си надалече
тез дето искаха да са другари
и никой вече не й пречи
в тъгата тя да се затваря...

Повтаряч е папагала
прави го дори без ум
само думите повтаря
вдига доста странен шум...

Кой със него ще се мери
щом бъбриво се разпери
всичко чуто преповтаря
човката си не затваря

-Я млъкни - му казвам аз
той веднага го повтаря
сякаш има право в нас
той на мене да се кара

После песничка му пея
той запява я след мен
ей, така си аз живея
с повтаряча покрай мен

мек и пухкав заваля

тука в нашата гора

първият очакван сняг

щом е зима няма как

и навред е всичко бяло

даже преспи е навяло

на пързалката с шейни

спускаме се от зори

снежният човек и той

важен зимен е герой

и нали си му отива

ще ни гледа закачливо

ех, че весело е тук

не усещам даже студ

със шейната днес летя

тъй прекрасен е снега ...

Едно много сладко стихче, написано от дете:

"Да те обичам"- ми каза Земята.
"Обичаш ли ме?"-попита Вятърът.
Небето казва:"Няма смисъл!".
Луната попита:"Защо?"
Звездите казват:"Любовта е лъжа".
А Слънцето отговаря:"Любовта е всичко!"